Филип Шелби - Опасни муцуни

Отвъд дигата и крайбрежния булевард се издигаше Форт Ууд — звездообразна каменна сграда, построена в началото на деветнадесети век. Повечето от хората погрешно смятаха, че това е фундаментът на Статуята, каквото всъщност е било първоначалното намерение на скулптора Бартолди.

На поляната пред форта имаше платформа, издигаща се на седем метра от земята. Тя бе украсена с балони, малки флагчета, знамена на движението „Напред, Америка!“, които се виждаха отдалече. Пред платформата бяха подредени в редици бели сгъваеми столове, брезентови навеси и масички — места, определени за отдих.

Клаудия гледаше втренчено Статуята на свободата. По тялото й пробягнаха тръпки. Струваше й много нерви, за да уреди да й предоставят това място за днешната политическа сбирка. Всичко едва не пропадна в последната минута, ала тя успя да убеди упорития губернатор на щата Ню Йорк, че ще спечели голяма популярност, ако изпълни желанието й. Сега Клаудия вярваше, че усилията си струваха. Щеше да се срещне с изключително богати и влиятелни хора и щеше да привлече влиянието на медиите, нещо, което трудно би постигнала без внушителни разходи.

Сирената на кораба я стресна. Обърна се и видя един ферибот на стотина метра от десния борд на кораба, проправящ си път към кея. Над перилата бяха надвесени пътници, които ентусиазирано я поздравяваха.

Клаудия им махна в отговор. Корабът намали ход и се приближи към пристана на Службата за охрана на националните паркове. Тя благодари на капитана за приятното пътуване, приглади костюма си и закрачи към подвижното мостче — право към хората от нейния екип, които я очакваха с нетърпение.

Майстора реши да изчака, докато повечето от гостите на Клаудия Балантайн слязат от борда на „Мис Ню Йорк“. Целта му бе да се смеси с последната група. Когато се озова на кея, той веднага се насочи към тротоара, засенчен от тентите, опънати пред кафенетата и магазинчетата за подаръци.

Присъствието на полицията не го притесняваше, защото маскировката му беше безупречна. Пред него имаше други служители от Службата за охрана на националните паркове и той просто трябваше да им подражава.

Приближи се до огромния пилон, на който се вееше знамето. После прекоси тревната площ зад крайбрежния булевард. След няколко минути Майстора излезе до подиума, запазен за джазовия оркестър. Зад него се виждаха навеси, под които бяха наредени масите с разхладителните напитки. Под първия навес доставчиците и организаторите приключваха трескавите приготовления за банкета след края на официалната част. Трите бара бяха готови да посрещнат гостите си. Барманите и келнерките подреждаха подносите с чаши и шампанското в кофите с натрошен лед. Майстора огледа с любопитство девойките и полицая до тях, скупчени под третия навес. Върху шестте маси бяха опънати ленени покривки, а върху тях вече бяха подредени вазите със свежи цветя. Присъствието на полицейския комисар подсказваше, че се очакват важни личности, способни да измъкнат доста тлъсти чекови книжки.

— Само проверявам — усмихна се Майстора и се отдръпна.

Гостите се струпваха на поляната пред форта. Някои вече бяха заели местата си, други се разхождаха наоколо, увлечени в разговори с приятели и познати. Многогласната глъчка и непрестанното движение зарадваха Майстора — тълпата беше спокойна, отпусната. Никой не подозираше какво щеше да се случи след броени минути.

Той отстъпи назад и вдигна поглед към короната над главата на Статуята, чиито седем лъча символизираха континентите и океаните на Земята. Тълпата скоро ще разбере, че сериозно се е лъгала, като е предвкусвала безоблачен и безплатен пир на открито.

Майстора прекоси поляната и се доближи до края на платформата, определена за официални лица. Набитото му око бързо улови най-същественото: платформата не беше покрита. Обикновен дъсчен подиум върху метално скеле, с няколко кресла отгоре и високоговорители, около които се суетяха тонтехниците. От двете страни имаше дървени стъпала.

Майстора огледа първите три реда. От табелките си личеше, че по-голямата част от тях бяха запазени за журналистите. Към края на първия ред зърна навеса, под който вече се събираха репортерите, но още не бяха монтирани триножниците за телевизионните камери. Това бе сигурен признак, че събитието няма да се излъчва на живо по тв каналите. Жалко, тъй като тъкмо днес репортерите можеха да покажат истинска сензация, но все пак присъстваха достатъчно оператори, способни да запечатат събитието за бъдещите поколения.