Филип Шелби - Опасни муцуни

— Нося си нещо, за да убия времето.

Хари Джейкъб паркира в жълтата зона пред къщата на Западна десета улица. Изкачи се бързо по стълбите, мъкнейки туристическата раница, и се взря в обектива на видеокамерата, дискретно поставена над вратата. Ключалката изщрака и той влезе в коридора.

— Добро утро — рече Холис.

Джейкъб я огледа и продължи навътре. Изглеждаше добре, въпреки тъмните кръгове под очите. И той не си беше доспал. Почти през цялата нощ бе слушал полицейските радиобюлетини.

Кроуфорд бе в дневната, отпиваше от чашата с кафе и гледаше сутрешната емисия на Си Ен Ен.

— Добро утро. Има ли нещо ново?

— Нищо. Днес се очертава голям ден за нашето момче. Предполагам, че вече е успял добре да се наспи.

Джейкъб остави раницата на дивана и извади оръжията, които Кроуфорд го бе помолил да донесе: два пистолета „Зиг Зауер“, кобури с колани за връзване под мишницата и четири резервни пълнителя.

— Ако не ви стигнат шестдесет патрона, значи той е истински дявол — каза Джейкъб, докато Холис и Кроуфорд нагласяваха коланите.

— А ти с какво ще бъдеш въоръжен? — попита Холис.

— С автомат — сухо отвърна той. — Вземете и това.

Подаде й нещо, което приличаше на червило.

Холис прочете етикета.

— Яркочервено? Не е моят цвят.

— Кой е казал, че ще трябва да си го слагаш? — попита Джейкъб и й обясни какво представлява.

След това Хари извади миниатюрни слушалки и микрофони, снабдени с малки батерии, а после помогна на Холис да закрепи батериите на колана си. Тя извади пуловера си отгоре. Издутината бе едва забележима.

— Честотите са настроени — каза й Джейкъб. — Обхватът е около три километра.

— Не са ли прекалено очебийни слушалките? — разтревожи се Холис.

— Не, защото има още нещо към тях. — Джейкъб извади два ламинирани пропуска, от онези, които носеха, окачени на вратовете си всички журналисти. — Вие сте репортери от „Полицейски бюлетин“. — Младата жена го изгледа смаяно и той побърза да добави: — Не си ли чувала за този профсъюзен парцал? Излиза два пъти месечно. Окачете ги на вратовете си. Повярвайте ми, прикритието е отлично.

— Какви са последните новини относно мерките за сигурност? — тихо попита Кроуфорд.

Джейкъб подробно му обясни какво бе научил до тази сутрин. През това време Холис не отделяше поглед от Кроуфорд. Той твърдеше, че раната не му създава проблеми, но тя го бе чула да охка в съня си. Тази сутрин Кроуфорд й изглеждаше някак… далечен, отсъстващ, сякаш бе размислил и сега не му се искаше тя да го придружи.

Младата жена разбираше, че последните четиридесет и осем часа му струваха много. Миналата нощ и тримата бяха стояли до късно, за да уточнят последните подробности от плана. Холис вярваше, че са предвидили всички варианти. Не бе забравила измъченото лице на Кроуфорд. Спомените непрекъснато го преследваха. В Париж Майстора го бе победил. В Ню Йорк двамата се бяха опитали да стеснят периметъра на евентуалната цел на Майстора, ала не бяха сигурни доколко са успели.

Джейкъб свърши с обясненията, но Кроуфорд остана неподвижен. Холис го докосна по ръката и усети горещата му кожа.

— Сам?

Той потръпна.

— Да вървим! И да свършваме най-сетне!

Джейкъб умело се промъкваше сред претовареното движение покрай Емпайър Стейт Билдинг, нагоре по Тридесет и четвърта улица, където се намираше хеликоптерната площадка за частни лица. Зад караваната, използвана като гише за продажба на билети, се намираше площадката за кацане, където ги очакваше един хеликоптер от нюйоркското полицейско управление.

Джейкъб паркира до караваната и заключи колата. Махна с ръка на Холис и Кроуфорд да го последват до хеликоптера „Бел Джет Рейнджър“. Пилотът отвори вратата на кабината и свали слушалките от ушите си. Холис си помисли, че той не е по-стар от нея, но лицето му бе прорязано от бръчки и загрубяло от вятъра, а очите му бяха скрити зад слънчеви очила. Джейкъб ги бе уверил, че пилотът ще изпълни съвсем точно всичките им нареждания, без да задава въпроси. Винсент Калабрезе бе негов духовен настойник.

Това, което Холис не очакваше, бе, че пилотът ще слезе от хеликоптера и ще подаде слушалките на Джейкъб.

— Седнете отзад! — изкрещя Джейкъб, за да надвика грохота на двигателя.

— Ти ли ще управляваш това нещо? — смаяно попита Холис.

Усмивката на Джейкъб разкри белите му зъби.

— Голяма изненада, нали?

Застанала на кърмата на кораба, Клаудия Балантайн гледаше към Статуята.