Филип Шелби - Опасни муцуни

— Доказателството е в склада на Уест Бродуей — рязко отвърна Кроуфорд.

— Моля? — примигна Джейкъб.

— Защо ни питате? — намеси се Холис. — Вие ни повярвахте. Разбрах го, когато споменах за Майстора. Вие знаехте, че има още един участник в тази игра.

— Нямаше начин да не ви повярвам — поправи я Джейкъб. — Предполагам, че не знаете колко искрено говорите за всичко това.

— Каква е вашата версия за третия мъж? — попита Кроуфорд.

Джейкъб му разказа за предположението си, че мъжът е агент на израелското разузнаване.

— Сега се оказва, че съм сгрешил. — Погледна към Холис и Кроуфорд. — Откъде сте сигурни, че Балантайн е мишената?

Кроуфорд му подаде ранното издание на утрешния „Таймс“. Джейкъб погледна към обширната статия за семейство Балантайн. Заглавието гласеше: „Движението «Напред, Америка!» организира благотворителна среща на Острова на Свободата“.

Отстрани, в малко каре, се съобщаваше подробното разписание на мероприятията.

— Не сме сигурни — отвърна Кроуфорд, — но по метода на изключването стигнахме до сенатора Балантайн. Той е с най-висок рейтинг в града. Една политическа мишена…

— Какъв е мотивът? — прекъсна го Джейкъб. — Кой би искал да го отстрани?

— Не познавам добре политическата му кариера — отвърна Кроуфорд. — По-добре попитайте самия него.

Джейкъб изсумтя.

— Едва ли ще имам подобна възможност. Пред нас стои един първокласен негодник, който вкара хората ми в смъртоносен капан. Официално аз съм отстранен от случая. И независимо, че се разбирам с комисаря, не мога просто така да нахлуя в кабинета му и да му заявя: „Трябва да попиташ Балантайн кой иска да го застреля“.

— Ами ако се обърнем към специалните служби?

— При моята репутация и без никакви доказателства те просто ще ме изхвърлят. — Джейкъб се замисли. — Ами вие? Защо един от вас не вдигне телефона и не се обади на държавния секретар?

— Но и ние имаме същия проблем като теб: нямаме доказателства. Дори и да имахме, ще ни трябва доста време, за да достигнем до Балантайн и да го убедим, че се намира в опасност. Мислиш ли, че един кандидат за президент, който се опитва да спечели на своя страна всеки глас на избирателите, ще се откаже от едно такова публично събитие, което би могло да го изведе напред в класациите? Никога няма да го направи, независимо от опасността. Освен това има още един проблем — продължи Кроуфорд. — Точно сега Майстора знае какви са мерките за сигурност. Той е планирал операцията си благодарение на тези сведения. Ако специалните служби засилят охраната, Майстора ще смени тактиката си, ще се окопае по-дълбоко и ще бъде по-трудно, дори невъзможно да се доберем до него.

— Ние? — попита Джейкъб.

— Останахме само ние — тихо рече Кроуфорд.

Джейкъб го изгледа, после се обърна към жената и осъзна, че Кроуфорд говори сериозно.

— Ами ако не се съглася?

— Ще изчезнеш за няколко дни — уведоми го Кроуфорд. — Ще те оставим тук, окован с белезници.

— Много добре. За да ме намери Майстора?

— Не. Той няма да се появи тук. Ще прекара нощта в новото си убежище и ще бъде готов за действие рано сутринта.

Кроуфорд извади белезниците.

— Само се пошегувах, че няма да дойда с вас — побърза да го увери Джейкъб. — Ти го знаеше, нали?

Кроуфорд погледна към Холис.

— Той наистина се шегуваше — кимна тя.

— Сигурно разбираш, че ако работиш с нас, това няма да помогне на кариерата ти — сухо добави Кроуфорд.

— Мина ми през ума.

— Хари, има още нещо, което може да ни кажеш — тихо рече Холис. — Споменавано ли е името на Доусън Уайли в някой от бюлетините на твоята служба?

— Не. Но го видях в един от бюлетините на ФБР. Изглежда са се опитали да го открият в Кьор д’Ален, но не са го намерили. Доколкото знам, никой не знае къде е той.

Джейкъб забеляза погледите, които си размениха Холис и Кроуфорд.

— Защо? Каква връзка има той с всичко това?

— Има още нещо, което трябва да знаеш.

Холис му разказа за убийството на Макган в склада на Уест Бродуей.

Детективът поклати глава и въздъхна.

— Добре. Вие двамата сте страхотни късметлии, няма що. Има ли някой, който да не ви преследва? — Замълча. — Имам още един въпрос. Ако се доберем до този Майстор, ще трябва ли да се церемоним с него? Искам да кажа, да му прочетем правата и други подобни глупости?

— Нужен ни е жив — равнодушно каза Холис. — Той има какво да ни разкаже. Но след това… — Тя сви рамене.

От терасата на хотелския си апартамент Робърт Балантайн се любуваше на гледката на Ню Йорк, окъпан от слънчевите лъчи, блестящ под синьото небе. Дъждът бе измил града от престъпленията и бензиновите пари. Дори грохотът на милионния град бе стихнал. Настъпващият ден бе изпълнен с обещания.