Филип Шелби - Опасни муцуни

— Ти каза, че баща ми е бил сред основателите на ОМЕГА. Кой е бил другият?

— Доусън Уайли.

Кроуфорд очакваше разкритието да я смае, ала тя прие думите му без видима реакция.

— Когато си проследил Майстора в Париж и си ме видял с него, ти си помислил, че знам за баща си и за ОМЕГА. Че съм станала предател и сега работя за Майстора.

— Да, подозирах го. До момента на летището, когато имаше възможност да ме убиеш, но не го направи.

Следващият й въпрос го изненада.

— Откъде имаш този запис? Кога разбра, че убиецът е бил Майстора?

— Френските служби за сигурност работят доста тромаво. Тогава бяха обхванати от паника, блокираха квартала около посолството, извършиха куп ненужни неща. Свързаха се с нашите хора, след това с ЦРУ и ФБР. Накрая и с мен. Когато нещата най-сетне се изясниха, вече бе станало посред нощ. Имахме обща представа откъде е стреляно, но едва на сутринта успяхме да установим точното място. Беше ни необходимо още едно денонощие, за да претърсим кулокрана и зоната около него. Успяхме да вземем записите, заснети от камерите на охраната към посолството.

— Значи още тогава си знаел, че това е Майстора?

— Тогава само го подозирахме . След балистичната експертиза вече имахме доказателство. Куршумите, които Майстора бе използвал, притежаваха същите нарези, както и куршумите при убийството на Тайло. — Замълча за миг. — А ти как го позна? На записа не се вижда лицето му.

— По пръстена… Той се вижда на записа. Същият пръстен, който Майстора носеше при първата ни среща в Париж.

Кроуфорд затвори очи и поклати глава.

— Никой досега не се е доближавал толкова близо до него, че да забележи подобен детайл.

— Ти би могъл. — Обвинението в гласа й го жегна. — Следил си го в Марсилия. Знаел си, че е бил виновен за смъртта поне на четирима човека — Тайло, майка ми, баща ми и французина. Но не си направил нищо, за да го спреш.

— Обясних ти, че трябваше да разбера защо Майстора бе отново активиран. Това отдавна не се бе случвало. Което автоматично означаваше, че се замисля нещо много голямо. Знаех, че имам всички основания да го арестувам, но не го направих.

Холис тъжно го изгледа.

— Чудя се дали баща ми или Доусън Уайли някога са казвали подобно нещо. Навярно се е случвало, нали? Всичко това никак не ми харесва, Сам.

Лицето й помръкна.

— Дий ме обича — рече накрая тя. — Двамата с Марта ме отгледаха. Но той никога не ми е казвал защо са загинали родителите ми. Смятах, че просто не знае…

Внезапно се сепна.

— Гледах новините. Нищо не се е случило с Балантайн.

— Той още ли е в града? — попита Кроуфорд.

— Да, в хотел „Четирите сезона“.

— Трябва да се доберем до него.

— Или до Майстора…

Думите й го стреснаха.

— Какво искаш да кажеш?

— Мисля, че се досещам къде се укрива.

— Как би могла да отгатнеш?

Холис стана от стола и се приближи до него.

— Помниш ли какво се случи в склада?

— Разбира се.

— Не, искам да кажа, дали наистина си спомняш. Помниш ли къде стоях аз, след като те раниха?

— Пред Макган. Той все още бе на стола.

— А после?

— Той се нахвърли върху теб, но куршумът го повали. Куршумът профуча покрай теб, а ти просто стоеше там…

— С лице към убиеца. Той е можел да ме застреля. Едва ли е пропуснал целта.

— Какво се опитваш да ми кажеш?

— Защо не ме е застрелял?

— Не знам. Може би нещо е отвлякло вниманието му или пушката му е засякла. Всичко може да се случи.

— Или пък не е бил Майстора, Сам.

Кроуфорд се вцепени.

— За какво говориш?

— Ти каза, че Макган е организирал всичко от Париж. Смятал е, че Майстора ще го прикрива от мига, в който той влезе в склада. Ние мислехме, че камеята е примамка. Ала всъщност примамката е бил самият Макган. За да ни накарат да отидем на такова място, където Майстора ще може да ни убие. — Замълча. — Тогава защо не го направи, Сам? Мога да приема, че не те е улучил смъртоносно. Но мен? След като бях точно срещу него? Не, това е недопустимо за професионалист като него.

— Но ако не е бил Майстора, тогава кой е бил на онзи покрив?

— Мъжът, когото ти преследваш от години, но все още нищо не знаеш за него… онзи, когото наричаш Брокера. Онзи, който ме защити, заемайки мястото на Майстора. Някой, за когото аз означавам нещо. — Извърна глава. — Има само един човек на този свят, който изпитва подобни чувства към мен, Сам.

В осем часа същата вечер Кроуфорд напусна апартамента.

Четиридесет и пет минути по-късно се обади на Холис по телефона.