Филип Шелби - Опасни муцуни

Отиде в спалнята и чу равномерното дишане на Кроуфорд, върна се във всекидневната, взе дистанционното и включи телевизора. Превключи няколко канала, докато намери Си Ен Ен, изчака следващата новинарска емисия и изслуша частта, която я интересуваше. Намали силата на звука и се взря напрегнато в екрана, попивайки всяка дума, отнасяща се за програмата на посещението на сенатора Робърт Балантайн в Ню Йорк. Обърна специално внимание на снимките, придружаващи репортажа. Искаше й се да бяха повече.

Когато материалът посветен на Балантайн свърши, Холис натисна бутона за изключване на звука. Затвори очи и си представи, че отново се намира във всекидневната в Бедфорд Хилс, а Кроуфорд й показва как работи охранителната система около къщата. Той държеше дистанционното и набираше някакви цифрови комбинации…

Холис се опита да имитира движението на пръстите му.

Колелото… на… късмета…

Младата жена се втренчи в екрана. Невъзможно. Може би бе натиснала грешен бутон.

Сетне нещо привлече вниманието й. Състезателите. Вече ги бе виждала. Може би беше повторение или…

Холис продължи да се взира в екрана. Около две минути водещият оживено ръкомахаше и обясняваше нещо, след това камерите отново показаха състезателите. Внезапно картината изчезна, екранът посиня и се появи изображение, типично за компютърните програми, но не и за телевизионните емисии:

„МЕНЮ: КОДОВИ ИМЕНА

1. ПРОПОВЕДНИКА……….ЛИКВИДИРАН

2. ИНЖЕНЕРА………ЛИКВИДИРАН

3. МАГЬОСНИКА………ПАСИВЕН

4. ПОЩАЛЬОНА………ПАСИВЕН

5. МАЙСТОРА………АКТИВЕН“

Холис натисна бутон „5“ върху приставката за дистанционното управление, екранът се изтри и най-отгоре се появи нов надпис:

„ПОВЕРИТЕЛЕН АРХИВ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЕПАРТАМЕНТ

ОБСЕГ НА ДЕЙСТВИЕ: МЕЖДУНАРОДЕН“

Следваше файлът, описващ живота на Майстора или по-скоро малкото, което бе известно за него. Стари снимки на млад мъж в маскировъчни дрехи на фона на тропическа гора. Но лицето му бе извърнато, уловено в полупрофил. После същият мъж, но по-възрастен, с късо подстригана коса, някъде сред пустинята. Следваше снимка на мъжа, облечен в костюм, седнал в едно кафене на някакъв оживен булевард в една от европейските столици. Прекосяващ митницата на някакво летище с бейзболна шапка с голяма козирка, закриваща лицето му. Застанал край телефонна кабина в някакъв град с трамваи.

Сведенията бяха написани на сух бюрократичен език, но обхващаха дейността на Майстора през всичките тези години. Имаше сигурни доказателства, че е извършил седемнадесет убийства — абсолютен рекорд за всички наемни убийци. Според оценката на ОМЕГА бройката може би беше по-голяма, но липсваха доказателства. Обикновено действал в Европа, но за него не представлявало проблем да отскача и до Латинска Америка. Предпочитал да стреля със снайпер отдалече, не обичал да се приближава прекалено много до целта. Никога не поемал ангажименти в Северна Америка.

ОМЕГА го преследвала от години, но по някаква ирония на съдбата, след операцията в Париж преди петнадесет години, той сякаш потънал в земята.

Холис спря. Кроуфорд бе споменал, че Майстора е работил в Париж. Как беше името на жертвата му? Тайло. Чиято дъщеря сега работеше към специалните служби.

Холис отвори файла за Париж. Каза си, че постъпва правилно, а не единствено поради женско любопитство. Трябваше да научи колкото е възможно повече за Майстора. А това означаваше, че трябва да проследи кои са били жертвите му, за да се опита да намери неща, които би могла да използва.

Париж, преди петнадесет години.

Холис се сепна. Годините не съвпадаха. Тайло не беше убит в Париж преди петнадесет години…

На екрана се заредиха черно-бели кадри, но с лошо качество. Камерата показваше стеснен участък и й се стори, че разпознава една от парижките улици. Когато обективът се прикова към отсрещната страна на улицата, тя се сети кое бе това място: „Фобур дьо Сент Оноре“. Много близо до Елисейския дворец. И до американското посолство. Холис засили контраста и успя да разбере, че филмът е сниман през летен следобед.

Сега камерата се извъртя под друг ъгъл, за да улови фундамента на строителен кулокран.

Дистанционното падна от ръката на Холис и тупна на пода.

Една фигура, с извърната настрани глава, излезе от кабината на подемника в подножието на кулокрана. Докато камерата продължаваше да показва част от пейзажа, фигурата изчезна от кадър. Но само за секунда. Камерата отново улови мъжа, на петнадесет метра встрани, в работнически дрехи, с каска на главата, забързан надолу по пустата улица. Кадърът бе прекалено неясен, за да се различи лицето.