Филип Шелби - Опасни муцуни

Холис все още се взираше в прозорците, когато чу изстрел. Краят на полиетиленовото платно се разкъса и се развя от вятъра. Последва втори изстрел, който доразкъса полиетилена и се видя покривът на отсрещната сграда.

Чуха се още два изстрела и цялото платно падна.

Макган се напрегна. Холис мярна някакво движение върху отсрещния покрив — някаква фигура, приведена, държеше нещо продълговато в ръце, вдигна го…

— Сам, залегни!

Холис чу трясъка на счупени стъкла, последван от изненадания вик на Кроуфорд. Смаяната жена завъртя глава и го видя как политна. Нещо червено обагри рамото му.

Макган се хвърли към нея. Холис вдигна ръце, за да се предпази. В този миг Макган внезапно изкрещя, прелетя край нея и се строполи на пода. Лицето му се обагри в кръв.

Някъде отдясно чу изпъшкването на Кроуфорд.

— Залегни!

Не се подчини. Обърна се към прозореца и се втренчи във фигурата на стрелеца на отсрещния покрив. Не успя да различи лицето — заради голямото разстояние и прашния прозорец — но знаеше, че ако той бе решил да я простреля, едва ли щеше да успее да избегне смъртта.

Измина сякаш цяла вечност. Видя как стрелецът отпусна пушката, извърна се и изчезна.

— Холис…

Кроуфорд се изправи на крака, облегна се на купчината паркет и притисна с ръка рамото си. Младата жена сведе поглед към неподвижното тяло на Макган, кръвта му вече бе образувала локва. Сетне отиде до Кроуфорд и огледа раната на рамото му.

— Куршумът премина през мен… — задъхано прошепна той. — Къде е стрелецът?

— Замина си. Стой неподвижно.

Нежно свали сакото му и видя, че куршумът наистина не бе засегнал костта. В ъгъла имаше купчина парцали, останали от бояджиите и тя избра най-чистия, за да превърже раната му.

— Трябва да се махаме оттук! — настоя тя.

— А Макган?

Холис го наметна със сакото, погледна към Пол и поклати глава.

Когато Холис и Кроуфорд излязоха от стаята, Макган все още беше в съзнание. Болката бе остра и мъчителна, но той полагаше неимоверни усилия, за да не се издаде, дори клепачите му не трепнаха. Чу въпросите на Кроуфорд и отговорите на Холис и си представи как пръстите й нежно превързват раната на другия, докато той лежеше безпомощен само на няколко крачки от тях, а кръвта му изтичаше…

Чу и вятъра, свирещ през счупеното стъкло. Беше много студено. Бузите и дланите му замръзнаха от допира до голия бетонен под. Имаше усещането, че лежи върху буца лед. Но едната му страна изгаряше, сякаш го пронизваха с нажежено желязо. Лявата страна на лицето му бе изтръпнала. Куршумът бе одраскал слепоочието, предизвиквайки интензивно кървене. Изтече толкова много кръв, че Холис и Кроуфорд го бяха помислили за мъртъв.

Тогава чу някакъв звук. Шум от стъпки. Все по-близо. Макган изви глава и опря брадичка на бетонния под, за да вижда по-голяма част от помещението. Стъпките идваха от чифт тъмнокафяви лъснати ботуши. Тихият, но смразяващ глас го накара за миг да забрави болката.

— Тя не беше за теб! Казах ти го още от самото начало. Трябваше да се откажеш от нея.

Макган изпъшка тежко, надигна се и с мъка се облегна на купчината паркет. Вдигна ръка, за да изтрие кръвта от очите си. Успя донякъде, но червената пелена пред очите му все още замрежваше лицето на Доусън Уайли, изправен пред него със снайпера в ръка.

— Тя… ме искаше — задъхано изрече Макган.

— Самата не знаеше какво иска — студено отвърна Уайли.

— Нямах друг избор… — изхърка Макган. — Бошан бе мъртъв. Нямаше никакво време… Моля те, трябва да ми помогнеш!

Уайли не му обърна внимание.

— Не си успял да намериш друг, който да ти свърши черната работа? На какво съм те учил, Пол? Винаги да си подготвяш поне един резервен вариант. Но ти прояви недопустима небрежност, а след това се паникьоса. Реши, че можеш да я използваш, че всичко ще бъде наред и няма да има никакви последствия.

Макган чу отново свистенето на вятъра и плясъка на полиетиленовите платна — сякаш бяха крила на огромен гарван.

— Дойдох, за да ти кажа, че така не бива да се постъпва.

Гневът на Макган заглуши болката.

— Искаш да кажеш, че си безгрешен?! Ако Холис знаеше какво си направил…

— Именно затова тя е недосегаема. — Уайли се приближи към него. — Иначе досега се справяше много добре, Пол. Имах големи надежди за теб. Дори те бях избрал за мой наследник. Но сега се превърна в тежест. Ти застраши мисията на Майстора. А което е още по-лошо, накара ОМЕГА да се раздвижи. Можеш да бъдеш сигурен, че Кроуфорд няма да се откаже. Ще продължи да души по следите на Майстора и ако успее да се добере до него, Майстора ще ме предаде. Какво мислиш, че ще предприеме ОМЕГА, когато се разбере, че аз, един от основателите й, съм наемал години наред точно тези убийци, които ОМЕГА издирва и се опитва да спре?