Филип Шелби - Опасни муцуни

Гласът й го стресна. Макган светкавично се извъртя и я видя да се появява иззад една колона. Ръката му вече се измъкваше от джоба, когато чу думите й:

— Не мърдай, Пол! Нито крачка.

Два куршума се удариха в бетона на сантиметри от обувките му. Макган се втренчи смаяно в краката си, а сетне погледна към Холис.

— Нямаше да ми повярваш, ако ти бях казала, че пистолетът ми е насочен към теб — каза Холис. — Сега вече знаеш. Извади оръжието от джоба си. Но много внимателно! Остави го на пода.

Без да откъсва поглед от нея, той извади магнума и само с двата си пръста го задържа настрани от тялото си, преди да го пусне на пода. Макган бе изненадан колко различна изглеждаше Холис: пребледняла, с изострени черти, а очите й — големи и напрегнати. Нежното, сърдечно и чувствително момиче, което бе познавал и използвал, сега се бе превърнало в закоравяла жена, преминала през тежки изпитания; жена, която той не познаваше и с която не знаеше как да се справи.

— Седни на стола. Сложи ръце на коленете си.

Макган погледна през рамо и се отпусна на стола.

— Кой е с теб? — тихо попита той. — Кроуфорд ли? Той ли ти наговори тези глупости за ОМЕГА? Затова ли си тук?

Холис бавно пристъпи към него, като внимаваше да не попадне под линията на обстрел на Кроуфорд. Спря се на около три метра от Макган. Не можеше да я достигне, дори и да се хвърли към нея.

— Всичко си разбрала погрешно, Холи — рече Макган и поклати глава. — Не знам какво ти е наговорил Кроуфорд, но аз не съм твой враг. Онази задача с Джоунс възникна заради провал в последната минута. Изобщо не биваше да те замесвам във всичко това. Сега трябва да поправя грешката си. — Замълча. — Затова дойдох тук… за да оправя нещата с теб.

Гласът му бе благ и успокоителен, интонацията бе същата, каквато си я бе представяла. Припомни си часовете и нощите в дома му в Париж, припомни си гаснещите светлини на късните следобеди. Тръсна глава, за да отпъди образите, които можеха да я размекнат: първата им среща, когато той я заведе на разходка с корабче по Сена; първия му подарък — семпла златна гривна, скрита в букет от рози; първия път, когато се любиха в неговия апартамент, когато високите френски прозорци бяха отворени, отвън нахлуваше уличната глъч, примесена с техните стонове. Всичко бе толкова прекрасно, толкова истинско — точно както Пол се бе надявал, че тя ще го запомни.

— Защо, Пол?

Ако бе някой чувствителен човек, въпросът й щеше да го засрами. В тона й се прокрадна някаква трагична обреченост, която му подсказваше, че тя завинаги се бе отърсила от магията му. Но може би все пак щеше да успее да използва някакви остатъци от предишното си влияние.

— Защото в последната минута имах нужда от някой, а ти съвсем точно отговаряше на условията. Знаех, че стриктно ще спазиш всички инструкции, Холис. — Погледна зад нея и изкрещя: — Точно както сега тя го прави за теб, нали, Кроуфорд!

Кроуфорд излезе иззад купчината паркет с насочен пистолет.

— Отмести се, Холис! — извика той.

Холис го чу, но тялото й отказа да се подчини.

Въпреки че се беше подготвила за този миг, жестокостта на думите на Макган я парализира. Почувства, че в гърдите й се надига непреодолимото желание да се втурне с юмруци срещу него, да издере лицето…

Макган разчиташе точно на това. Видя смесицата от болка и гняв в очите й; тялото му се изпъна, готов да се нахвърли върху нея, когато яростта я заслепи до обезумяване. Щеше да я сграбчи със светкавична бързина и да я удари с лакът в гърлото. А после щеше да я използва като заложница, като примамка за Кроуфорд.

Тя направи една крачка и още една.

Още една, моля те, само още една — помисли си той.

— Холис, спри!

Младата жена замръзна само на няколко метра от Макган, ръката й бе вдигната, готова да стреля в него. Видя очакването в очите му, напрежението в пръстите му, готови да я сграбчат. Много внимателно отстъпи назад.

Макган видя как Кроуфорд пристъпи към Холис и нежно я бутна зад себе си. Пол забеляза загрижеността в очите му и си каза, че би могъл да я използва. Само ако можеше да ги накара да се приближат до прозорците…

Размърда се на стола, за да принуди Кроуфорд да се приближи към него.

— Много умно от ваша страна, че сте го открили — рече той и посочи верижката с камеята. — Как успяхте?

— Прекалено много хора изпрати в Бедфорд Хилс.

Макган повдигна вежди.

— Очевидно имаш свой човек във френската полиция, който е предупредил колегите си от Ню Йорк — продължи Кроуфорд. — После си изпратил Майстора да организира онази касапница. Първо трябваше да бъдат ликвидирани полицаите, а след тях ние двамата с Холис, нали? Когато пристигна подкреплението, видяха, че антитерористичната акция се е провалила. Проблемът беше, че нямаше начин да знаеш със сигурност, че все още сме в Бедфорд… освен ако не ни беше проследил.