Филип Шелби - Опасни муцуни

— Сър…

Балантайн се обърна към двамата агенти от специалните служби.

— Знам, знам.

Ставаха дяволски нервни, щом се доближеше до терасата. Но ако спечелеше изборите, тяхното присъствие около него щеше да бъде денонощно. Мислите му се върнаха назад, както напоследък често му се случваше, към онзи майски ден и посещението му в Кьор д’Ален. Пролетта и лятото отминаха, почти се бе изравнил в класациите с президента, но все още не го бе надминал. Пет милиона долара бяха изчезнали по сметката в швейцарската банка, но все още нищо драматично не се бе случило. А до изборите оставаха по-малко от два месеца.

Неведнъж Балантайн се бе изкушавал да се обади на мъжа, който тихо го бе уверил, че ще му гарантира победата. Но всеки път, когато посягаше към телефона, мисълта за риска го спираше. Кой ще вдигне слушалката от другия край на линията? Дали няма да се включи устройство за запис? Някой можеше да запише разговора, след това да идентифицира гласа му и по-късно да използва записа, за да го съсипе. Нямаше друг избор, освен да чака.

Балантайн влезе в дневната, прекоси я и се запъти към спалнята. Чу леко тананикане откъм открехнатата врата на банята, седна на леглото и се загледа.

Жена му седеше гола пред голямото огледало и се занимаваше с грима си. Леките й плавни и естествени движения караха сърцето му да се свива. Обичаше да я наблюдава в моменти като този — когато имаше по себе си само пудра и крем, защото именно така я бе видял на сутринта след първата им любовна нощ.

Ако изобщо бе възможно, сега я обичаше повече, отколкото преди двадесет години, когато тя бе умно и живо момиче, прямо и изпълнено с енергия, една от многото доброволни сътруднички в предизборната му кампания за губернаторското кресло. Тялото й все още го вълнуваше, но това, за което копнееше най-много, бе нейната душа, нежност и приятелство. Тя беше не само негова съпруга, но и равностоен партньор, който взимаше участие във всичко, засягащо живота му. Е, почти във всичко. Не смяташе, че тя трябва да узнае за Кьор д’Ален. Никога.

Фактът, че самата тя се бе превърнала в силна и популярна личност, го изпълваше с гордост. Робърт Балантайн притежаваше достатъчно политически опит, за да не изпитва завист. Самият той доста трудно бе постигал всеки свой успех. Не се дразнеше, че Клаудия принадлежеше към тази избрана група хора, които можеха да превърнат в злато всяко нещо, до което се докоснаха. Това бе неуловима магия, която идва или по наследство, или като дар от Бога, но не се научава.

— Май проявяваш доста живо любопитство към женското тяло — шеговито подметна Клаудия и го погледна в огледалото.

Балантайн се изкиска.

— Представям си как сегашният обитател на Белия дом би се възползвал от този факт.

— Ела и ми дай целувка.

Балантайн пристъпи зад нея и леко допря устни до врата й.

Клаудия потръпна.

— Все още ми въздействаш както някога…

— Освен това имаме време, преди да…

Телефонът до тоалетната чиния иззвъня.

— Не мога да повярвам — промърмори Балантайн.

Отиде в нишата, седна върху тоалетната седалка и вдигна слушалката.

— Да?

Клаудия се заслуша в разговора, разбра, че се обажда шефът на предизборния екип и отново се зае с грима си. Сложи си сутиена и гащичките и надникна в нишата. Това беше нейният съпруг и вероятно съвсем скоро той щеше да стане един от най-силните мъже в света, нищо че в момента се бе настанил върху тоалетната чиния и се опитваше да се измъкне от някакъв ангажимент. Клаудия му се усмихна, махна му с ръка и отиде в спалнята.

Докато оглеждаше гардероба си, тя си помисли, че съпругът й рядко казваше „не“ на когото и да било. Беше прекалено отстъпчив и колеблив, не бе от хората, които лесно взимат решения. Търпението и упоритата му решимост да постъпва винаги правилно — вместо да вземе най-целесъобразното решение — бе едно от нещата, които я привличаха у него. Дълбоко в себе си тя не вярваше, че Робърт бе достатъчно коравосърдечен и безскрупулен, за да се справи с политическите борби.

Тя бе доста добре запозната с мръсотията в политиката. Повечето от хората, включително и съпругът й, смятаха, че движението „Напред, Америка!“ бе една успешна кампания, появила се сякаш с едно махване на вълшебна пръчица. Само Клаудия и съвсем малка групичка от най-близките й сътрудници знаеха истината: с цената на много политически комбинации, задкулисни ходове и не дотам морален натиск тя се бе издигнала до сегашното си положение. Бяха необходими огромни усилия и воля, за да превърне движението „Напред, Америка!“ в мощна политическа сила.