Филип Шелби - Опасни муцуни

— Кроуфорд?

— Трябва да останем нащрек. Провери дали специалните няма да му осигурят заслон, когато слезе от хеликоптера и поеме към платформата.

Джейкъб притвори за миг очи, сепнат от силното пращене в слушалката. Но въпреки това успя да долови част от последните думи на Холис.

— Холис! Холис, къде изчезна? Обади се. Холис, обади се…

Слабата лампа над главата й все пак успя да освети поредицата сиви електротабла, от които във всички посоки излизаха дебели черни кабели. Под тавана бяха монтирани внушителни тръби, боядисани в жълто и синьо, изчезващи в тъмнината. Усойният въздух бе изпълнен с бумтенето на спомагателния генератор.

— Холис, чуваш ли ме?

Но тя не посмя да отговори. Всеки звук в затвореното пространство отекваше силно, а тя нямаше представа какво е разстоянието между нея и Уайли.

Напредна с няколко стъпки, загледана в надписите на таблата. Всички прекъсвачи, освен един, бяха изключени.

Сепна я тихото бръмчене. След като се съвзе, тя отново се взря в таблото пред себе си. От надписа на табелката разбра, че оттук се захранва аварийният асансьор. Някой се движеше с асансьора.

— … чуваш ли ме, Холис?

Статичното електричество разчупи гласа на Кроуфорд. Холис се досети, че железобетонната конструкция на тази гробница пречи на свободното разпространение на радиовълните. Оставаше й само да се моли, за да я чуят Кроуфорд и Джейкъб.

— Сам… чуваш ли ме?

В отговор чу някакво съскане, като че ли някой стържеше алуминиева плоча. После до слуха й се прокрадна фрагмент от гласа му:

— … а ти?

— Да, чувам те — припряно отвърна тя. — Сам, слушай какво…

— … добре ли си?

— Слушай! Нали ми каза, че Майстора никога не дебне предварително жертвите си. Но сенатор Балантайн не е тук. И освен това Майстора четеше в онзи самолет списание „ЕКО“, а то е женско списание! Спомни си какво заяви ти на Макган… че можеш да провалиш цялата операция. Не ти ли направи тогава впечатление, че той никак не се трогна от думите ти? Защо?

— … ти ли, Холис?

Холис не обърна внимание на смущенията в слушалката, увлечена в разкритието си, отчаяно нуждаеща се да сподели опасенията си.

— Защото сенатор Балантайн не е мишената! Пълна глупост е била тази версия. Мишената е съпругата му. Не зная защо, но вече не мога да се отърся от подозрението, че Майстора следи всяко движение на Клаудия Балантайн. Сам… за бога, трябва да чуеш това! И Уайли е тук. Тръгвам след него. Кажи ми, чуваш ли ме?

Кроуфорд застана до навеса, успокоен от факта, че поне бе приключило настаняването на посетителите по столовете. Погледна към платформата. Помощниците на Клаудия Балантайн трескаво се суетяха, за да нагласят катедрата в последната минута. За ужас на тонтехниците отнякъде се появи микрофония и те се заеха с проследяването на кабелите.

Накъсаните думи на Холис още отекваха в ушите му, докато той се приближаваше към платформата. Успя да зърне Клаудия Балантайн сред тълпата от репортери, видя също как тя изгледа помощниците си, с многозначително вдигнати вежди.

Явно нямаше търпение да започне час по-скоро.

Кроуфорд видя всичко това. Сега Клаудия Балантайн трябваше да изкачи стъпалата до платформата, да застане зад катедрата, да се обърне към публиката си…

Той отмести поглед към внушителната статуя, огледа короната, после отново се взря в платформата. Нямаше никакви препятствия между Майстора и набелязаната му жертва, ако предположението на Холис бе вярно. От това разстояние, при тези обстоятелства, професионалист като Майстора няма да пропусне целта.

Не! Не искаше да изоставя Холис сама в онзи лабиринт.

— По дяволите, обади ми се! — чу той ръмженето на Джейкъб.

Кроуфорд приближи микрофона към устните си.

— Джейкъб?

— Слушам те.

— Свържи се с пилота на хеликоптера на Балантайн. Обясни му каква е ситуацията тук. Кажи му, че ни заплашва огромна опасност. Ще се опитам да се свържа с Холис, но този проклет железобетон…

— Разбрах. Нямаме време за губене. Стой там и ме чакай.

— Какво ще правиш?

— Имам една малка изненада. — Кроуфорд замлъкна за миг. — Но преди това трябва да свърша още нещо.

Хеликоптерът с Робърт Балантайн на борда беше на половин километър от острова, над който се извисяваше Статуята на свободата, когато шефът на охраняващия екип от специалните служби внезапно извика на пилота:

— Спри! Спри! Веднага ни измъкни оттук!

Пилотът бе ветеран от войната в Персийския залив. Реагира с главозамайващо остър завой, от който мъжете от охраната в дъното на кабината се струпаха един връз друг.