Филип Шелби - Опасни муцуни

И изстреля първия куршум.

Убиецът не изчака да види как се пръска главата на Алек Фримънт, защото побърза да насочи дулото към втората мишена — французина. И тогава внезапно възникна препятствие, което той не беше предвидил…

Препятствието беше съпругата на Фримънт. Устата й се разтвори широко, тя изпищя, когато съпругът й се стовари от седлото върху платформата. Фелиша Фримънт би трябвало да се вцепени на място от шока, но вместо това тя се втурна с все сила към въртележката. Така устремно, че зад нея се развяха косите й и шлейфът на роклята. Рамото й се блъсна във французина и той политна настрани.

Точно в мига, в който пръстът на снайпериста вече натискаше спусъка.

Първата реакция на малката Холис бе да притисне ръчички към гърлото си, ужасена от червената струя, изригнала от устата на баща й. Беше виждала кръв, но никога толкова много. Дори и когато падаше от седлото на кончето, тя още се удивляваше колко гореща, гъста и лепкава е тази течност.

Изкрещя от болка, когато се стовари върху платформата. После се извъртя, за да опипа удареното си коляно и тогава пред смаяните й очи попадна сгърченото тяло на баща й, с огромно кърваво петно на тила. Ръцете му останаха около врата на кончето, като че ли се опитваха да го прегърнат.

Момичето не чу писъците на децата, защото залитна към трупа на баща си, опита се да се надигне, обаче остра болка прониза лявото й коляно. Протегна ръка към колоната в средата на платформата и пропълзя напред. Едва тогава зърна как майка й се носеше като вихър към въртележката. Краката на Фелиша Фримънт не се виждала от буйната трева и на Холис й се стори, че майка й лети към нея.

— Майче!

Момичето ахна, когато пред ужасения й поглед върху шията на майка й разцъфтя същото яркочервено петно. Тя не разбра кога бе започнала да крещи, забравила за болката, докато накрая пропълзя на четири крака извън платформата, за да се строполи без дъх в тревата.

Стрелецът зърна предсмъртния гърч на жената няколко мига след изстрелването на куршума. Професионалният му опит на наемен убиец го накара да не обръща повече вниманието на суматохата, която се развихри там долу, на поляната. Налагаше се да стреля трети път!

С плавно извъртане той насочи оптическия мерник върху тялото на французина, който в този миг беше извън огневата зона и уплашено въртеше глава, оглеждайки се наоколо. Стрелецът затаи дъх и натисна спусъка.

Жертвата отскочи назад и замря. Убиецът огледа внимателно тялото през окуляра — попадението бе изключително чисто, точно под вратните прешлени.

От четирите посоки към падналите се втурнаха хора. Някаква жена се спусна към момиченцето, чиято розова, разкъсана рокличка бе опръскана с кръв, за да я притисне към гърдите си, докато се оглеждаше с див поглед наоколо.

След секунди мъжете от охраната, много по-опитни и много по-опасни, щяха да заемат позиции и да започнат да се озъртат. Стрелецът знаеше, че ако се забавеше още няколко секунди, щяха да открият скривалището му и да го ликвидират.

По-добре бе да се опита да оцелее, макар че го очакваше много трудна среща с шефа. Отсега виждаше ледената маска на лицето му.

Изскочи от вратата на кабината и започна да се спуска по кулата, но пред очите му не изчезваше последната гледка: малкото момиче, сгушено в прегръдката на жената. Детето гледаше безпомощно към родителите си, проснати пред него в локви кръв.

— Мадмоазел! Мадмоазел!

Сепната, Холис примигна и рязко се завъртя. Попадна право в ръцете на някакъв униформен мъж. Мъжете зад нея, които също чакаха зеления сигнал на светофара, обърнаха погледи към Холис и неодобрително заклатиха глави.

— Мадмоазел, какво ви е?

— Стори ми се, че чух изстрел.

Миг след като думите отлетяха от устните й, тя вече усещаше колко налудничаво звучат.

Изразът на лицето на полицая недвусмислено доказваше, че и той е на това мнение…

— Газове, експлодирали в ауспуха. Случва се, особено при остарелите камиони. — Той я измери с хладен поглед. — Вашите документи, моля.

Холис пъхна ръка в чантата си и му подаде портфейла. В него, до американското й свидетелство за правоуправление, се виждаше дипломатическият й паспорт.

Полицаят ги провери старателно, преди да й ги върне.

— Защо мислите, че сте чули изстрел?

— Не зная. Може би просто ми се е сторило.

— Мога да ви уверя, че няма нищо подобно. — Полицаят посочи към посолството. — Желаете ли да ви придружа до сградата?

— Не, благодаря ви! — смутено се усмихна Холис.