Филип Шелби - Опасни муцуни

На децата на служителите от посолството и на неколцината френски работници от помощния персонал беше сервирано в остъклената зала. За децата бе предвидено куклено представление. Беше нает и клоун, който вече жонглираше със захарни пръчки.

Но най-оживено беше в средата на поляната, точно между двата кестена. Френското Министерство на образованието беше подарило на посолството детска въртележка, задвижвана от генератор. Върху платформата имаше осем ярко боядисани дървени кончета, а над тях — брезентов навес. Наоколо се лееха звуците на популярна детска песничка.

Холис Фримънт, тогава единадесетгодишна, беше издокарана в розова рокля, с бели чорапки и чисто нови лачени обувки. Нетърпеливо потропваше с крачета, изгубила търпение. Кога най-сетне ще спре тази въртележка? Зад нея баща й се смееше гръмогласно. Тя се обърна и го изгледа сърдито. Бе проявила достатъчно възпитание и бе отстъпила реда си на по-малките, но сега повече нямаше да чака!

Баща й коленичи и я целуна по бузата. Холис се засмя, погъделичкана от меките му гъсти мустаци.

Помнеше песента наизуст. Особено й харесваше рефренът. Динг-донг-данг…

Момичето вдигна очи към синьото небе, по което нямаше нито едно облаче. Апетитният аромат на барбекюто подразни обонянието й и Холис внезапно осъзна колко е огладняла. Но дори и това не можеше да я накара да помръдне от мястото си пред въртележката.

Към тях се приближи някакъв мъж, който поздрави нея и баща й на френски. Холис отвърна учтиво, а мъжът се наведе и нежно я погали по косата. Холис обаче забеляза как усмивката на непознатия внезапно се стопи, когато заговори с баща й. Двамата мъже се отдалечиха, пъхнали ръце в джобовете, свели глави един към друг. Разговаряха тихо и тя не можа да чуе нито дума. Но видя как баща й внезапно започна да ръкомаха, после нервно прокара пръсти през косата си, докато се оглеждаше притеснено.

Холис остана озадачена от промяната в поведението на баща си. Тя знаеше, че около него постоянно се навъртат някакви мълчаливи мъже, без да разбира още какво означават думите „лична охрана“. Баща й веднъж й бе обяснил, че тези чичковци са нещо като полицаи. Тогава тя не го бе разбрала, но сега още по-малко разбираше защо баща й беше толкова разтревожен. Беше прекалено малка, за да знае какво означава да се страхуваш за живота си.

— Татенце!… — Тя дръпна единия крачол на баща си.

Ръката му стисна нейната, но той не спря да се оглежда, без да прекъсва разговора с непознатия французин.

Холис се извърна към децата, които се трупаха около платформата на въртележката. Всички бързаха да се покатерят на дървените кончета. Едно от тях, Джими Доус, с руса коса, отдавна беше станало неприятно на Холис. Момчето вече почти се беше добрало до седалката върху гърба на кончето, когато тя извика сърдито:

— Татенце!

— Съжалявам, много съжалявам, тиквичке, но сега е ред на Джими да се порадва на въртележката.

Момичето обаче хукна към платформата, огледа незаетите кончета — имаше едно червено, две златисти и едно синьо — и се втурна към най-близкото. Седна върху седлото и веднага протегна ръце към ушите на кончето, които служеха за дръжки.

Забеляза, че боята бе започнала да се лющи по врата на кончето.

Огледа се, очаквайки да засвирят мелодията.

— Искаш ли да остана при теб, миличко? — попита я баща й.

Холис се ядоса. Вече не беше малко бебе, та да се нуждае от присъствието му. Тя не разбра колко изразително се бяха изписали чувствата й върху личицето й. Но успя да забележи огорчението върху лицето на баща си.

Тогава тя протегна ръка и сграбчи едрата му китка, за да го придърпа към себе си. Намести се по-удобно на седлото и се усмихна, когато той се настани зад нея. Краката му опираха о платформата. Малката Холис долавяше топлия му дъх във вратлето си. Баща й също протегна ръце и се хвана за ушите на дървения кон. Тя усети нещо твърдо да се допира до гръбчето й. Ах, да, това сигурно е пистолетът на папа. Баща й вече й бе обяснил, че е необходим за службата му — както дърводелецът не се разделя със своя чук. Холис бе приела това обяснение, защото баща й никога не я бе лъгал. Така че в невинното й съзнание пистолетът си оставаше само един инструмент.

В този миг включиха мелодията. Някъде под платформата заскърцаха верижни предавки и зъбни колела. Вятърът развя косата на Холис. Кончетата изскачаха от сянката на стария кестен сред обляната от слънчевите лъчи поляна, а после отново се скриваха в полумрака.