Нийл Олсън - Иконата

— Но не е изследвана подробно — с датиране на боята и основата?

— Не, сигурна съм.

— Радвам се да го чуя. Тези хора нямат уважение към свещеното изкуство. Понякога, докато проучват творбите, им нанасят огромни повреди. Надявам се, че и вашият експерт, господин Спиър е бил внимателен с нея.

— Изключително. Той само я огледа.

— И какво полезно ви каза?

Не е твоя работа, искаше й се да отвърне, но се въздържа. Този човек можеше да й каже още много неща. Дразнеше се, защото не можеше да разбере какво преследва той. Иконата вече не беше у нея, затова каквото и да му кажеше, бе от малко значение. Освен ако беше решил, че определена информация е ценна или представлява заплаха.

— Господин Спиър работи за музея „Метрополитен“, а не за мен. Той потвърди, че иконата е стара, може би колкото онези от групата в „Света Катерина“. И толкова.

— Но той е проявил и личен интерес към реставрирането на иконата, нали?

— За това трябва да говорите с него.

— Много добре. А сега на въпроса. Къде се намира иконата, госпожице Кеслер?

— Никога не съм казвала, че знам къде е.

— Тогава най-доброто ви предположение. Какво дойдохте да ми кажете?

Тя погледна към олтара, подреждайки оскъдните факти в ума си, за да състави отговор, който поне донякъде би го задоволил.

— Има един човек на име Драгумис. Бизнесмен, който беше посредник на църквата, поне така твърдеше.

— Познавам го.

— Полицията смята, че може би е откраднал иконата от самия себе си. Руската мафия му е помогнала. Използвал е църквата, за да свали цената, а после е инсценирал кражбата, за да не се налага да им я даде.

Старецът кимна бавно, но явно не бе задоволен.

— Всеки, който чете вестници, би могъл да стигне до този извод. Но благодаря, че го потвърдихте. Има ли нещо друго?

— В момента иконата вероятно се намира в Гърция.

— Защо го казвате?

— Защо иначе Драгумис би отишъл там?

— Мога да се сетя за няколко причини. Да разбирам ли, че не сте сигурна в твърдението си?

Ана се гордееше с бързото си мислене. Дори сега би могла да приведе многобройни дребни факти, за да потвърди заключението си, но беше сигурна, че той ги знае. Затова замълча. Дел Карос отново кимна и се облегна, като че ли разочарован не толкова от нея, колкото от целия свят. И двамата гледаха напред. Набит брадат турист влезе в параклиса от отсрещната врата и заразглежда внимателно олтара.

— Кажете ми, госпожице Кеслер — най-накрая каза Дел Карос, — защо продължавате да се интересувате от иконата? Нали получихте добра цена.

— Не се интересувам — отвърна тя.

— Трудно ми е да го повярвам. Да не би да се е оказало по-трудно да се разделите с нея, отколкото сте очаквали?

— Трудно ви е да го повярвате, защото сте обсебен от нея и смятате, че всички трябва да бъдат. Малко е егоцентрично, ако ми простите, че го казвам. — Думите й прозвучаха по-рязко, отколкото бе възнамерявала. Трябваше да внимава. — Иконата не ме интересува. Тук съм само защото се надявах да науча нещо за дядо си. Предполагам, че трябваше да ви предупредя.

— Тогава и двамата сме разочаровани — подчерта старецът. — И колкото и да е тъжно, сега вече нямам стимул да ви говоря на тази тема. Макар че не бих могъл да ви кажа много. Още веднъж се извинявам, че ви разкарах дотук.

Той я отпращаше. Просто така. Както беше ставало през целия й живот, когато настояваше за нещо, когато въпросите й бяха неудобни. Мъже! Баща й, дядо й, Уолъс, нещастният й бивш съпруг Пол. Дори Матю. Притисни ги и те се затварят и те пращат да си ходиш, за да запазят великите си тайни.

— Мисля, че сте несправедлив — каза тя, опитвайки се да сдържи гнева си.

— Така ли? — Той изглеждаше развеселен.

— Опитах се да бъда откровена с вас. А вие не ми казахте нищо полезно. Не притежавам информацията, която ви е нужна, но ми се струва, че ако споделим идеите си, бихме могли да си помогнем взаимно.

— Значи аз съм егоцентричен и несправедлив. — Той пренебрегваше предложението й. — Има ли още нещо?

— Да. Нечестен сте.

— И лъжец.

— Не ми приписвайте думи, които не съм казала.

— И защо смятате, че съм бил нечестен с вас?

— Дразните ме с тези подмятания за дядо ми, а после ми казвате, че нищо не знаете. И премълчахте много неща от историята, която ми разказахте.

— Това нечестно ли е? В моя бранш го наричаме предпазливост. Вие също бяхте предпазлива днес, макар в момента да сте доста небрежна.

— Кога бяхте в Гърция, за да видите иконата?

— Какво значение има?