Кейт Моргенрот - Убийство с любов

Канди направи гримаса.

— Е, точно това е.

— Какво?

Присила изобщо не очакваше отговора, който Канди й поднесе.

— Ще ставам майка — призна им тя.

Присила се засмя, но се сепна, когато видя изражението на лицето на Канди.

— Шегуваш се, нали? — Присила не беше сигурна за точната й възраст, но знаеше, че е над четиридесет, и пет.

— Не — отвърна малко хладно Канди. — Ще си осиновим китайче. Казва се Анна.

— Значи затова ходихте дотам — осъзна Сюзан.

— Не исках да ви казвам нищо преди да съм сигурна — продължи Канди. — В случай че нищо не се получи. Но се получи и я взимаме следващата седмица.

— Канди, това е прекрасно. — Сюзан хвърли нервен поглед към Присила и повтори: — Мисля, че е прекрасно. — Стана и отиде да прегърне Канди. — Поздравления!

— Поздравления — отекна след нея и Ашли.

Присила мълчеше.

Настъпи сконфузена тишина, която домакинята рязко наруши.

— Знаеш ли, не се налага заради това да напускаш групата. Нямаме правило, според което да не можеш да членуваш в клуба, ако имаш бебе.

Всъщност имаше такова правило, с което и Присила, и Канди се бяха съгласили изцяло, когато бе въведено, макар че Сюзан обичаше децата и с радост би говорила за бебета, вместо за книги. Но в резултат на тази забрана се бе сформирал друг литературен клуб, изцяло съставен от жени с деца. Присила знаеше, че Канди ще се премести в него, а в този квартал смяната на литературния клуб означаваше смяна на социалния кръг.

— О, скъпа — трогна се Канди. — Благодаря ти. Наистина го оценявам… но според мен така е най-добре.

— О — възкликна разочаровано Присила.

— Все още искам да ми се обаждаш в неделя за кръстословицата. Е, не тази неделя, защото ще сме в самолета за Китай — каза Канди и стана да си ходи.

— Няма ли да останеш да поговорим за книгата? — попита Присила.

— Заминаваме в неделя, а още не сме купили дори креватче. Мислехме си да спи при нас, но Майкъл се притеснява, че може да се претърколи и да я смачка. Затова май ще си вземем детско легло, за всеки случай, но… — И тя се разсмя. — Видяхте ли? Вече съм обсебена от бебето. По-добре да си вървя.

— Обади ни се, когато се върнеш — каза Сюзан. — Ще се радвам да дойда у вас да видя Анна.

— Непременно. Обещавам да ви се обадя, като се върна. — И хлътна в коридора. След миг чуха вратата да се отваря и гласа на Канди. — Здравей, Джулия. Не, тръгвам си. Съжалявам, че се разминахме. Но всички останали са вътре. Влизай.

— Наложи се да си тръгне — каза Присила.

Сюзан разказа подробностите.

— За съжаление Канди вече няма да е част от нашия литературен клуб.

— Така ли? — Джулия вдигна перфектно оформените си вежди. — И защо?

— Ще си има бебе. Искам да кажа, че ще си осинови — поправи се Сюзан. — Китайче. Ще го вземат в неделя. Казва се Анна.

— Колко благородно от нейна страна — отбеляза Джулия.

Сюзан се поколеба за миг. Понякога й беше трудно да определи дали зад безобидните забележки на Джулия има някакъв скрит смисъл. Но реши, че този път е искрена, и отвърна:

— Да, нали?

— Но сега трябва да намерим кой да я замести — каза Присила.

— Може би някоя симпатична жена ще се нанесе в къщата на Маргарет — предположи Сюзан.

— Но това ще отнеме векове — въздъхна Присила.

— Всъщност, няма — намеси се Джулия.

Присила я изгледа учудено.

— Какво имаш предвид?

— Една двойка вече си е насрочила оглед на имота.

— На Маргарет ли? Откъде знаеш? — попита Присила.

Джулия сви рамене и на лицето й се появи лека усмивка.

— Едно птиченце ми каза.

— Кое? — настояваше Присила.

Джулия отметна коси назад, леко раздразнена, че я притискат да разкрие източника си.

— Продава я моята агентка по недвижима собственост. Тя ми каза.

— Е, добре тогава — заключи Присила. — Но дори и да я купят, жената едва ли ще е като Канди.

Вечната оптимистка Сюзан не бе съгласна.

— Никога не се знае. Може и да е по-добра.

Софи и Дийн

— Намерих! — обяви веднага Дийн, когато Софи вдигна телефона.

— Какво си намерил? — Софи се опитваше да си представи какво би могъл да изгуби. Портфейлът си? Куфарчето? Мобилният си телефон?

— Намерих нашата къща.

Трябваше да се досети — когато Дийн се захванеше с нещо, при него почти нямаше интервал във времето между мисъл и действие. Веднъж сподели, че май му се иска нова кола, и на другия ден докара вкъщи БМВ. Точно това я очарова у него още от първата им среща, но пък не си бе дала сметка в какво изпитание може да се превърне при дълго съжителство. Само преди няколко седмици й бе споменал за идеята си за преместване. Два-три дни по-късно вече имаше агент по недвижимо имущество, препоръчан му от колега. А след това си замълча.