Кейт Моргенрот - Убийство с любов

— … тъкан на предградията — довърши заедно с него Ашли.

— Ах, ти… — И той скочи на леглото и се опита на шега да я задуши. — Ще те накажа, защото си нагла — изрече заплашително, докато тя пищеше, смееше се и се опитваше да го отблъсне. Но не много усърдно.

Той я целуна още веднъж.

— Нали не е чак толкова ужасно? — попита я.

— Книгата всъщност се оказа доста добра — отвърна Ашли.

— И това го казва жената, която заяви, че няма нищо против да се включи в литературен клуб, но не вижда защо трябва да се четат книги?

— Не е като да не мога да чета — запротестира тя. — Просто предпочитам да не го правя. Не се дръж с мен като всички останали.

— И как се държат с теб всички останали?

— Като с глупачка. Много са лоши с мен.

— Трябва да те опознаят, а това отнема време — каза й Стюърт. — Трябва да си търпелива.

— Държат се мило с Джулия, а тя се записа в клуба след мен.

— Ситуацията е малко по-различна, скъпа. Не очаквай да те приемат с отворени обятия. Все пак познават Пам от години.

— Знам, знам. И всички обичат Пам — нацупи се Ашли, кръстоса ръце пред гърдите си и се извърна.

— Не всички.

Тя пак се обърна към него.

— Аз не я обичам. Обичам теб. И всички останали ще те заобичат.

— Няма.

Ще го направят.

— Мислят, че съм кукла с цици и без мозък.

— Тогава им покажи коя си, нали ще го направиш?

Тя сви рамене.

— Нали? — настоя той.

— Добре.

Джулия и Алекс

Джулия чу вратата на гаража да се отваря и малко след това да се затваря и по това позна, че Алекс е излязъл.

Претърколи се в леглото и покри очите си с ръце. Събуждането в Гринич убиваше у нея всякакво желание да стане. Не беше сигурна дали ще изкара и година. Само от шест седмици бяха тук, а те й се струваха цяла вечност.

Мразеше пейзажа навън.

Мразеше мръсотията.

Мразеше тревата.

Мразеше модата — тук се обличаха в стил „провинциален шик“.

Мразеше провинциалния шик.

Но най-много мразеше жените. Бяха ужасно скучни. Говореха само за Младшата лига, клюки и книги. Очевидно тук те смятат за неграмотна, ако не си член на литературен клуб. Затова и Джулия се присъедини към такъв клуб и днес бе една от тъпите му срещи. Дори си направи труда да прочете книгата. Добре поне, че беше кратка — но за съжаление срещата нямаше да бъде. Жената, която ръководеше клуба — Присила, — дрънкаше безспир и винаги, когато си отвореше устата, звучеше надменно. На няколко пъти едвам се въздържа да й каже точно какво мисли за нея. Джулия бе известна в своята градска компания с безмилостните си атаки срещу жените, които не харесваше. Но засега се стараеше да е добричка. Само дето не беше сигурна колко дълго ще устиска.

Читателките на криминални романи

— Канди — пропя Присила гостоприемно, когато отвори вратата. — Заповядай, влизай.

— Как си, мила? — попита Канди. Имаше нисък гърлен глас на пушачка и въпреки че бе минала през всякакви химически пилинги, лазерни лечения и скъпи маски, и кожата й беше на пушачка.

— Пеша ли дойде? — поинтересува се Присила.

Канди се отдръпна и я погледна с престорена изненада.

— Разбира се, че не. В това време? Не, просто дръпнах набързо една цигара.

Канди сигурно бе прекарала навън повече време в пушене, отколкото би й отнело да дойде пеша. Всъщност тя никога не ходеше пеша. Не обичаше. Живееше през три къщи, но и зиме, и лете винаги идваше с кола.

— Знам, че всяка сутрин си навън — допълни Канди, защото Присила беше известна пешеходна и педантично правеше обиколки из квартала всеки ден. — Но аз предпочитам малкия си фитнес в мазето и тренажора си. Най-хубавото му е, че мога да чета, докато тренирам.

— И колко книги прочете миналата седмица? — попита Присила.

— О, тази седмица не са много — махна с ръка Канди. — Почти нямаше и интересни. Книгите, които сама си избирам, са ужасни. А и изборът на другите ми литературни клубове също не е по-добър. Е, закъснях ли? Другите дойдоха ли вече?

— Сюзан е тук. — Присила сви устни и добави: — И Ашли.

— Маргарет няма ли я? А Джулия? Пък аз си мислех, че ще съм последна.

— Джулия още не е дошла. Предполагам, знаеш, че Маргарет няма да дойде — каза Присила. — А и за теб не бях сигурна, че ще се появиш — додаде тя и в гласа й се прокрадна раздразнение.

— Но нали ти се обадих онзи ден да ти кажа, че ще съм тук — учуди се Канди.

— А после направо ми тресна телефона, така бързо приключи разговора.

Присила не беше сигурна дали не си въобразява, или наистина Канди изглеждаше нервна. А Канди никога не изглеждаше нервна.