Кейт Моргенрот - Убийство с любов

— Знам, скъпа. Съжалявам. Наистина.

— Какво става? — настоя да узнае Присила. — Знам, че има нещо.

В този миг Даниел отвори вратата и влезе с поднос в ръце. Постави го на бялата дървена масичка и започна да налива зелен чай от каната в четирите чаши. Остави едната пред Присила. Канди се пресегна да вземе своята.

— Благодаря ти, мила — каза на прислужницата.

Сюзан стискаше чашата си с кафе.

— Свършихте ли с кафето? — попита Даниел със силен източноевропейски акцент.

— Да, благодаря — отвърна Сюзан и смени кафето със зелен чай.

Даниел се опита да вземе и кафето на Ашли, но младата жена стискаше здраво чашата си.

— Аз всъщност искам още кафе — помоли тя.

Даниел постави излишната чаша зелен чай на подноса и се върна в кухнята.

— Даниел е прекрасна — каза Канди.

— Знам — съгласи се Присила. — Но ти пак сменяш темата.

Канди въздъхна.

— Исках да изчакам Маргарет, за да кажа на всички едновременно.

Маргарет беше четвъртият член на литературния клуб. Беше дошла да живее в квартала преди година и половина — и се бе нанесла в най-хубавата къща наоколо. Беше огромна сграда в стил ранен Тюдор, издигната през 1907 година. Разбира се, отвътре беше безнадеждно старомодна, но предишният собственик я бе продал на строителен предприемач, който я изтърбуши и преустрои изцяло интериора й, а след това я продаде за колосална сума на съпруга на Маргарет. За Цената само се шушукаше. Петнайсет милиона. Това бе нечувана купчина пари в Гринич. Наистина едно имение бе продадено за над петдесет милиона, но към него имаше осемдесет акра земя, къща за гости, навес до басейна, жилище за прислугата и конюшни. Срещаха се нерядко и имоти за двайсет-трийсет милиона, но те бяха на морския бряг. Къщите край дома на Присила имаха прилични парцели земя към тях, но не бяха сред най-елитните предложения в Гринич. Цената, която Маргарет и съпругът й бяха платили за техния дом, беше със сигурност най-високата в квартала. Купиха имота без дори да се пазарят, говореха хората. Скоро фабриката за слухове донесе, че съпругът на Маргарет ръководел фонд за хеджиране, който му носел повече от двайсет милиона на година.

— Но нали знаеш, че Маргарет няма да идва днес — каза Присила. — Не и след случилото се.

— Надявам се, че се държи — добави Сюзан.

Канди недоумяваше.

— За какво говорите? Какво се е случило?

— Само не ми казвай, че не си чула — изуми се Присила.

— Обади ми се преди няколко дни, но не успях да й позвъня на свой ред — каза Канди. — Реших, че ще се видим направо днес тук. Какво е станало?

— Фондът за хеджиране на съпруга й — поде Сюзан.

— Фалирал — допълни я Присила. — Очевидно е бил пренатегнат докрай. Опитвал се е да си избие загубите до края на годината. Вместо това те нараснали до 30–40 процента. Може и повече да са. Маржовете полудели.

Бяха усвоили бизнес езика с годините.

— Ами неговите лични авоари…

— Не. Загубили са всичко. Сега Маргарет си стяга багажа. Смятам, че до края на месеца ще се изнесат.

— Чух, че къщата им вече е обявена за продажба — добави Сюзан.

— Горката Маргарет — въздъхна Канди. — Как го понася?

— Тя е невероятна — възкликна Сюзан. — Знаеш ли какво каза? „Преди нямахме нищо и се справяхме.“

— Но дочух, че съпругът й не го понася толкова леко — намеси се Присила.

— Следят го да не посегне на себе си — промърмори Сюзан.

— Това е ужасно.

— Знаете ги мъжете и тяхното его — каза Присила.

— Не мисля, че Хари би се самоубил — обади се Сюзан. — Сигурно веднага ще започне да мисли как отново да се върне на върха.

— На Гордън никога не му е пукало чак толкова — отбеляза Присила.

— Стюърт никога не би и помислил да посегне на себе си. Прекалено много се обича — засмя се весело Ашли, за да покаже, че се шегува.

Канди ги върна обратно на темата.

— Не мога да повярвам това за Маргарет. Ужасно е.

— Знам. Ще ми липсва. Беше невероятен читател. И в решаването на неделната кръстословица бе най-добра от всички ни.

— Това в моя случай не значи нищо — призна Сюзан.

— Сега ми е по-трудно да ви кажа това, което искам — каза Канди.

Настъпи кратка тишина, всички се вторачиха в нея.

— Какво има? — попита Присила направо зловещо.

— Просто искам всички да знаете, че… че… — Канди заекна.

— И ти ли се местиш? — изгледа я подозрително Присила. — Знаех си, че има нещо.

— Не. Не е това. Няма да се местя — заяви Канди.

— О, слава богу! Няма да понеса да изгубя още една от вас.