Кейт Моргенрот - Убийство с любов

— Да, добре. Вижте, можете ли да почакате секунда? — Свали телефона от ухото си и покри микрофона.

— Как е? — попита тя.

— Ще разгледаме още веднъж — обясни Дийн.

— Имате ли нужда от мен?

— Не, ще се оправим сами — увери я Дийн.

— Добре, тогава ще си довърша разговора. Ако имате нужда от нещо — обаждайте се.

— Добре. Благодаря.

Софи вече се отдалечаваше по ливадата към игрището за голф. Дийн забърза, за да я настигне.

— Какво, по дяволите, ти става? — попита я.

— Ще ти кажа само след секунда — отвърна Софи и продължи по спускащата се надолу ливада. Не спря, докато не стигна до границата на имота и чак тогава се обърна към къщата. Наистина беше впечатляваща. Въпреки огромните си размери, архитектурният й стил я караше да изглежда уютна — като сгушена в планинска долчинка хижа.

— Какво те притеснява? — попита Дийн след малко.

— Нещо те тревожи, нали?

— Аха. — Софи се обърна към съпруга си. — Тази агентка представлява собствениците, нали?

Той сви рамене.

— Предполагам. И какво общо има това с нашето решение?

— Ами означава, че не работи за нас. Да не говорим, че на колкото по-висока цена продаде къщата, толкова по-голяма комисионна ще вземе.

— Такива са правилата — каза Дийн. — Законите на бизнеса. Все пак можем да договорим възможно най-изгодната цена.

— Само че сме в неизгодна позиция — изтъкна Софи.

— Защото наистина искам тази къща, така ли?

— Точно така. А още повече защото тя знае колко я искаш.

— Не мисля, че съм чак толкова прозрачен. Не казах почти нищо, докато тя ни развеждаше, и не виждам как…

— Сложила е подслушватели в кухнята и ни шпионираше, докато си говорехме — обясни Софи.

Дийн избухна в смях.

— Ти ме разби, скъпа. Кълна се, че това е най-абсурдното нещо, което някога съм чувал. Това да не ти е ЦРУ?

— Може да е ФБР, ЦРУ се занимават с международни въпроси — уведоми го Софи.

— Мила, четеш прекалено много криминалета.

— Защо ти е толкова трудно да го повярваш? Не виждам нищо странно в предположението ми. Апаратура за подслушване може да се купи за по-малко от сто долара по интернет. Дванайсетгодишно хлапе би се справило. А си помисли какво предимство би й осигурило това. Ще знае дали се колебаем и дали се налага да свали цената. Също така ще разбере дали наистина искаме къщата и тогава може да вдигне цената и да се направи, че си тръгва.

— Ти си маниачка по теориите на конспирацията — каза Дийн. Но гласът му вече не звучеше така уверено.

— Нали знаеш какво казват: „Това, че съм параноик, не означава, че не се опитват да ме пипнат.“ А и някога да съм грешила? Спомни си, когато ти казах, че двамата дилъри на антики, които помолихме да оценят мебелите на баща ми, се наговарят за цените. Тогава ми се изсмя. Но се оказах права, нали? А и в двата случая не става въпрос за дреболии. Разликата може да се изразява в милиони долари. Как разбираш колко струва нещо? Струва толкова, колкото някой е готов да плати за него. Дори може да ни каже, че има и други заинтересувани, които са готови да предложат сумата. Тогава ще държи всички лостове.

Дийн се намръщи.

— Добре, но как го разбра?

— Не знам. Гледах я през прозореца. Имаше нещо в начина, по който говореше — или по-точно кога говореше. Отваряше си устата само когато ние млъквахме. Прекалено странно. И когато казах…

— … че е кучка? Значи това било!

Софи се усмихна широко.

— Трябваше да я видиш как подскочи.

Дийн отново се разсмя.

— Счупили са калъпа, след като са те направили, да знаеш.

Софи сви рамене, но изглеждаше доволна.

— Е… какво мислиш за къщата?

— Наистина ли толкова много я искаш?

— Наистина — призна си Дийн.

Това бе достатъчно за Софи.

— Щом толкова я искаш…

Той извика, вдигна я и я завъртя.

— Дийн, пусни ме — задърпа се тя през смях.

Той я целуна силно и дълго и я остави на земята.

— Сега да отидем ли да се изправим пред горгоната? Признавам, че малко ме плаши.

— Видя ли й ноктите? Все ми се струва, че ще ги забие в сънната ми артерия.

— Не се бой, аз ще те пазя — каза Дийн, обви ръка около кръста й и двамата се върнаха нагоре по поляната.

— Моля? С тези клечки? — подразни го тя, като го стисна за бицепсите.

Когато стигнаха до къщата, намериха агентката в кухнята да барабани с дългите си маникюри по мраморния плот. Вдигна поглед към тях и поде жизнерадостно:

— Е? Какво ще кажете?

Дийн й се усмихна в отговор. Софи винаги се бе учудвала на способността му да пуска в действие чара си — сякаш се контролираше от някакво кранче.