Кейт Моргенрот - Убийство с любов

— Съпругата ми има нужда от време да си помисли, а в нашето семейство тя е шефът.

Агентката стрелна Софи с поглед, после пак се съсредоточи в Дийн. Изглежда усещаше, че той е нейната мишена, на него трябва да продава.

— Добре, но да знаете, че интересът е голям. Лично аз не смятам, че къщата ще се задържи дълго на пазара. Имам и друга двойка, която много напира, а те могат да се нанесат още днес. Мисля, че в момента подготвят финансите си. Ако сега решите, ще избегнете войната с наддаването.

Софи се обърна към Дийн и вдигна вежди, сякаш за да му каже: „Видя ли?“ Точно както беше предвидила, жената се опиташе да действа Дийн. Видя как той се изопна при думите на агентката, но й отвърна съвсем безгрижно.

— Ще се опитаме в най-скоро време да се свържем с вас.

— Имате ли някакви конкретни притеснения за къщата? — попита жената, като този път се обърна към Софи. Гласът й беше захаросан, на границата с презрението.

— Ами, струва ми се, че искам да науча малко повече за квартала.

При тези думи агентката веднага се стегна.

— Но той е един от най-хубавите. Знаете ли, че това е един от най-богаташките квартали наоколо?

— Не мисля, че съпругата ми имаше предвид точно това — притече се на помощ Дийн.

— Тогава какво имаше предвид? — Жената изглеждаше искрено озадачена.

— По-скоро какви хора живеят тук, нали, скъпа? О, сетих се — каза Дийн на Софи. — Дочух, че жените тук си имат литературен клуб. И познай какво четат? Ще ти подскажа. И ти четеш същото. — Млъкна и зачака реакцията й. Но след като Софи не реагира, той продължи. — Четат криминалета, глупаче. Хайде, мислех си, че поне малко ще се ентусиазираш. — Обърна се към агентката. — Криминалните романи са нейната страст.

— Много хубаво — отбеляза жената с лека усмивка. — Но ми се струва, че първо трябва да ви поканят.

Софи бе убедена, че злобата й се дължеше на дочутия коментар по-рано.

— Е, кого трябва да подкупя, за да издействам покана за жена ми? — попита Дийн. — Ако се преместим тук, разбира се — добави той, като хвърли поглед към Софи.

— Присила Бренър — отвърна агентката.

Февруари

Присила и Сюзан

Присила звънна на вратата на Сюзан и докато чакаше да й отворят, тъпчеше енергично на едно място. Отнасяше се много сериозно към ходенето си пеша. Кварталът бе обвит от паяжина тихи, сенчести улички, далеч от главното шосе. По тях почти не минаваха коли, защото всичките бяха задънени или завършваха в полукръг. Присила си беше набелязала маршрут: една обиколка по него беше около километър и половина, а тя винаги правеше по три. Освен това маршрутът й минаваше покрай къщите на всички членове на литературния клуб и ако те погледнеха навън, всяка сутрин можеха да я видят как прави трите си обиколки. Но Сюзан нямаше нужда да я търси с поглед през прозореца, защото Присила се отбиваше да я вземе за последната обиколка.

Отвори вратата облечена в любимия си спортен бонбоненорозов анцуг.

— Готова ли си? — попита я Присила.

— Може ли…

— Никакви кучета — отсече Присила.

— Но те обожават да се разхождат — замоли се Сюзан.

— Ти непрекъснато ги оставяш да се спират и да душат.

— Иначе няма да им е приятно.

— Това не е забавление. Това е тренировка. — Присила погледна лентата на ръката си. — Хайде, сърдечният ми ритъм спада. Трябва да го поддържам в определени граници.

— О, извинявай. — Сюзан тресна вратата зад себе се, а щом Присила пое с бърза стъпка, тя тръгна да я догони.

— Говори ли вече с Канди? Знаеш ли, че се е върнала? — попита.

— Знам. Получих съобщение от нея. Не съм имала възможност да й отговоря.

— Но това беше преди повече от две седмици — учуди се Сюзан.

— Бях заета.

— О, да — каза Сюзан.

Настъпи мълчание, но Присила не можеше да се прави на напълно безразлична.

— Как е тя? — попита след малко.

— Добре е.

Пак настъпи мълчание. Но Сюзан заговори.

— Е, като оставим настрани факта, че не е спала нощем през изминалите три седмици. Освен това се опитва да спре цигарите.

— Канди спира да пуши? О, боже! — И Присила се разсмя.

— Не е смешно — възрази Сюзан, но едвам сдържаше усмивката си.

— Мислех си, че ще се опита да го направи, преди да доведе бебето вкъщи.

— Знам — каза Сюзан, която също вече се смееше. — Мислех си да отида да я видя, но ще изчакам, докато нещата се поуспокоят.

— И какво друго каза Канди?

— Че много й липсвал истински зрял диалог. И че жените от другия литературен клуб са страхотни и много умни, но не могат да водят смислени разговори, защото децата непрекъснато търчат около тях. Две изречения на кръст не могат да кажат, без да бъдат прекъснати.