— И дойде да ми съобщиш — каза Алекс.
— Да, и точно тогава започнаха изненадите. Мислех, че ще трябва да те държа далеч от местопрестъплението, но ти сам реши да не пипаш нищо. Не можех да си обясня защо. Знаех, че ще си първият заподозрян, но си мислех, че лесно мога да насъскам детективите след Дийн. Ала винаги нещо не става по план. Детектив Акерман ти имаше зъб, ти се държеше доста странно, което никак не ми помагаше. Затова разбрах, че ще трябва да се намеся и да помогна да бъдеш очистен от подозрения.
— Но нали аз дойдох при теб? — почуди се Алекс.
— Ако се беше забавил и десет минути, сама щях да потропам на твоята врата — усмихна се Софи.
— Значи през цялото време, докато съм си мислел, че те използвам, ти си използвала мен?
— Като се престорих, че се влюбвам, получих много добро извинение да се навъртам около теб, въпреки че изглеждаше малко откачено.
Алекс се засмя.
— Ти си гросмайстор, а ние сме били само пешки, които си местела по дъската.
— Не. През половината време бях изплашена до смърт. Трябваше да ме видиш, когато детективите дойдоха у нас за първи път. Мислех си, че само ще ме погледнат и веднага ще разберат, че аз съм го направила.
— Значи през цялото време си била ти — промърмори Алекс и поклати глава.
— Казах ти, не съм добър човек. И знам, че трябва да живея с това, което направих. Но поне сега съм направила нещо.
— И още как. Не си играеш с дреболии.
— Знам. Сигурно това ме прави злодей. Но предпочитам да съм злодеят, отколкото жертвата — заяви твърдо Софи.
— Най-добрата роля винаги е на злодея.
Тя се усмихна, но малко тъжно, и когато заговори, цялата й твърдост се бе стопила.
— Работата е там, че си мислех, че с времето ще става по-лесно.
— Кое?
— Да живея с това.
— О, това ли?
— Става ли по-лесно с времето?
Той я погледна продължително в очите.
— Не.
— А аз не мислех така. — Отново се възцари мълчание. Тя зари пръсти в пясъка. След това попита: — Още ли се боиш да не те хванат?
— Когато имам тежки дни, направо ми се иска да ме хванат.
— Толкова ли е зле?
— Беше. Но имам чувството, че вече няма да е така.
Тя вдигна поглед и видя, че той й се усмихва.
— Значи не си променил решението си за…
Алекс се протегна отново към нея, взе ръката й в своята и нежно разтвори пръстите й. Избърса пясъка от дланта и сплете пръсти в нейните.
— За теб ли? Няма шанс да се откажа. Беше права. Не те познавах. Но мисля, че подсъзнателно съм усещал нещо.
Думите му я накараха леко да се усмихне.
— Ти си такъв романтик — въздъхна тя.
— Разкри ме. — Алекс вдигна ръката й и се опита да я целуна, но тя я издърпа, смеейки се. — О, да — продължи той. — Забравих, че не си традиционната героиня. Може и да сме злодеи, но дали да не опитаме да заживеем щастливо до края на дните си?
Софи поклати глава.
— Не мисля, че може да стане.
— А аз мисля, че може. Бихме могли поне да опитаме.
Софи само вдигна вежди, а той продължи.
— Виждам нещата така: много ни е минало през главите и на двамата. Знаем какво струва запазването на един брак. И по трудния начин сме разбрали, че доверието е от първостепенно значение.
— Забрави най-важното — каза Софи.
— Кое?
Тя се усмихна.
— И двамата не предпочитаме развода.
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6656
Издание:
Кейт Моргенрот. Убийство с любов
Американска. Първо издание
ИК „Бард“, София, 2010
Редактор: Мария Василева
Коректор: Десислава Петкова
ISBN 978-954-655-131-3
„The Alienist“ — роман от Кейлъб Кар, написан през 1994 година. Действието се развива в Ню Йорк през 1896 година. Главен герой е психиатър, който се опитва да разкрие сериен убиец, убиващ момчета проститутки. — Б.пр.
На български е издаден под заглавието „Алиби“. — Б.ред.
Марта Моксли — петнайсетгодишно момиче, убито през октомври 1975 година в Гринич, Кънектикът. Заподозрени са двама младежи от клана Кенеди, но случаят остава неразкрит до 2000 г. Тогава единият от тях, Майкъл Скакел, получава 20-годишна присъда за убийство. Историята става световноизвестна, по нея са написани книги и е сниман филм. — Б.пр.
Името Олтмън на английски се пише с А — Altman. — Б.ред.
Героиня от анимационен филм, символ на сексапилност. — Б.ред.