Кейт Моргенрот - Убийство с любов

— Освен семейство, което те обича…

— Но толкова много хора са постигнали значително повече с далеч по-скромни изходни възможности от мен. А какво бях направила аз? Най-голямото ми постижение беше, че съм се омъжила за човек, който никога не ме е обичал и е с мен само заради парите ми. А когато прочетох и имейлите… Трябва да видиш какво е писал Дийн за мен. Че съм най-досадното и скучно същество, което някога е виждал. Че с парите, които съм имала, съм можела да постигна всичко, а аз само съм четяла криминалета и съм решавала кръстословици. Че постоянно съм се извинявала и когато чуел гласа ми, му се искало да крещи. Че щял да полудее, ако трябвало да изкара още една година с мен.

— Май е още по-голям задник, отколкото си мислех — процеди ядно Алекс.

— Работата е там, че имаше частица истина във всичко, което бе написал. Точно това ме накара да се почувствам толкова ужасно. Все едно се видях през неговите очи. И гледката никак не ми хареса. Много мислех да се самоубия. Бях на крачка да го сторя. Знаеш ли кое ме спря?

— Кое?

— Дийн ми каза, че ставам като майка ми. И осъзнах, че е прав. По-прав, отколкото предполагаше.

— Каза ми, че майка ти се е самоубила — припомни й Алекс.

— Да, но не ти обясних защо. — Софи придърпа колене към гърдите си.

Алекс досега бе държал ръката си върху крака й, но в този миг остави дланта си да падне в пясъка между тях.

— Беше по-млада от мен, когато го направи. Това казвала ли съм ти го?

Алекс се пресегна отново към нея, но Софи дори не го погледна, затова той само промърмори:

— Не. Не знаех.

— Майка ми се самоуби, когато баща ми поиска развод. Намерих предсмъртното й писмо на десет години, докато ровех да търся нейна снимка. Намерих няколко снимки и писмото. В него казваше, че го прави, за да го накаже. За да може смъртта й да тежи на съвестта му до края на живота му. Но не се получи. Знам го. Живяла съм с него. А аз исках отмъщение, което ще има ефект. Ако се самоубиех, той щеше да получи всичките пари и с Джулия щяха да си живеят щастливо до края на дните си.

— Не съм много убеден в последното. Бих им дал не повече от две години. Но си права. Той щеше да получи…

— … всичко — довърши Софи. — Абсолютно всичко. Все едно съм поела всичките му обиди и съм го оставила да ме стъпче. И Дийн, и баща ми все казваха, че съм мекушава. Че позволявам на хората да правят безнаказано каквото си поискат с мен. А аз винаги им отвръщах, че мога да се грижа за себе си. Те не ми вярваха.

— Огромна грешка — вметна Алекс.

Тя го погледна и се усмихна.

— Не вярваха, че мога да изпитвам гняв. Но аз мога. И го изпитах. Бях толкова гневна, че можех да убия човек. Тогава ми хрумна идеята. Казвала ли съм ти, че винаги съм искала да напиша криминален роман?

— Не. Никога не си го споменавала.

— Но точно това смятах да направя, когато напуснах работа. Ала не стигнах далеч. Затова реших да създам сюжет на живо.

— Още не мога да си представя как си успяла — каза Алекс.

— Не беше толкова трудно. Всичко едно по едно си дойде на мястото. Исках да накисна Дийн за убийство. Смятах да го направя на открито, защото можех да изкарам Джулия навън през нощта. Тя щеше да си мисли, че отива на среща с Дийн. Бях наясно, че за да мога да натопя Дийн, местопрестъплението трябва да е недокоснато, затова трябваше аз да намеря трупа. След това подслушах разговора между Присила и Джулия за украсата за Хелоуин и ми хрумна да я обеся в двора отпред. Докато се разхождахме с Присила, щях да се погрижа да намерим трупа заедно.

— Но как изкара Джулия навън? И какво направи с Дийн?

— Оставих съобщение в пощенската кутия. Разбирах, че е малко рисковано, но мога да имитирам почерка на Дийн много добре. И знаех как й пише от имейлите му до нея, затова не вярвах да се усъмни. Същия ден сготвих на Дийн любимото му ядене — чили. Беше готово, когато се прибра, порцията му бе пълна със счукани успокоителни хапчета. След половин час вече спеше на дивана пред телевизора. Облякох един от костюмите му, няколко чифта чорапи и обувките му. Напълних една раница с гири, които тежаха около двайсет и пет килограма, за да може дълбочината на стъпките да е като на човек с неговото тегло. Освен това си прибрах косата под шапка за баня и сложих шапката и ръкавиците на Дийн. След това отскубнах малко косми от косата му, заедно с корените. Той не усети нищо. Беше напълно упоен. Накрая отидох да се видя с Джулия.

— И?

— Действах като насън. Точно така беше. След като тя припадна, стана напълно тихо. И тогава… го направих. В онзи момент ми се стори много кротко и спокойно. Но на следващата сутрин, когато я видях да виси от дървото… в нея нямаше нищо спокойно. — Лицето на Софи се изкриви, като си спомни гледката, сякаш без да иска, бе докоснала болезнено място.