Кейт Моргенрот - Убийство с любов

— Не оставят ли децата у дома с бавачките?

— Някои смятат, че децата не бива да се отглеждат от бавачки.

— Боже мили! — беше всичко, което Присила успя да каже.

— Аз не бих взела бавачка. Поне не през цялото време.

— Как, за бога, Хари успя да те убеди да нямате деца? — възкликна Присила. — Ти си родена да бъдеш майка.

— Не исках да го насилвам да прави нещо, в което не е убеден.

— Ами твоите желания?

— Добре съм си и без деца — беше категорична Сюзан.

Присила отвори уста да каже нещо, но Сюзан я изпревари.

— О, исках да те питам — чу ли, че някой е купил къщата в стил ранен Тюдор? — Знаеше, че може много лесно да смени темата, ако й съобщи някоя клюка.

Присила почти спря на място.

— Не. Как така всички научават новините преди мен?

— Джулия ми каза. Срещнах я случайно онзи ден и тя го спомена.

— Джулия? Как така Джулия изведнъж знае всичко? Кой я е купил? И разбра ли кога се нанася?

— Едно младо семейство. Може би другия месец.

— Надявам се да е по-скоро. И се моля жената да чете. Имаме нужда от още един член, за компенсация на силиконовите цици.

— Ти я покани — упрекна я Сюзан. — И все още не разбирам как можа да поканиш Ашли след това, което Стюърт причини на Пам. Искам да кажа, че…

— Не искам да говорим за това — сопна се Присила.

— Добре.

Крачиха около една минута в мълчание.

— Ъъъ… — поколеба се Сюзан. — Исках да те питам нещо.

— Стига да няма нищо общо с Ашли и Стюърт.

— Не, няма нищо общо с тях.

Присила дочу нещо в тона на приятелката си, което я накара да обърне очи към нея.

— Какво?

— Става въпрос за Хари.

— Какво за Хари?

— Чудех се дали си забелязала някаква промяна у него.

— Промяна? Да не си е боядисал косата или пък да е отслабнал?

— Не. Имам предвид… Мисля, че се държи странно — каза Сюзан.

— Странно ли? Какво искаш да кажеш?

— Ами странно… Напоследък е много мълчалив. А ти познаваш Хари, той е всичко друго, но не и мълчалив.

Хари имаше силен глас и категорични мнения по всички въпроси, които никога не се колебаеше да заяви.

— Попита ли го? — поинтересува се Присила.

— Да. Няколко пъти. Казва, че е уморен. Предполагам, че работи повече напоследък, сякаш досега не работеше достатъчно.

— Повече ли? Имаш предвид, че често остава до късно вечерта?

— Знам какво си мислиш — каза Сюзан. — Но работи по закупуването на нова компания.

— Каква компания? — попита подозрително Присила.

— Не й знам името. Защо винаги очакваш най-лошото от хората?

— Опит — отвърна кратко Присила. — Но не ме изкарвай мен лошата. Ако си сигурна, че Хари е просто уморен от новата сделка, тогава защо повдигаш въпроса?

Сюзан не отговори.

— Произнасям на глас това, което си мислиш — изтъкна Присила.

— И какво би трябвало да направя?

— Нищо.

— Нищо?

— Нищо — повтори Присила твърдо. — Ако вдигнеш шум, само ще го прогониш. Освен това такива неща се случват непрекъснато.

— Знам… но не на мен и Хари — каза тъжно Сюзан.

— Очевидно и на вас.

— Те не би стояла със скръстени ръце, ако съпругът ти има любовница.

— Гордън? — Присила се изсмя. — Да има любовница? Ще ми се. Няма толкова въображение.

— И аз не мислех, че Хари някога ще го направи.

— Вероятно правиш от мухата слон. Обзалагам се, че си въобразяваш.

— Мислиш ли? — Сюзан искаше да чуе точно това, искаше Присила да й каже, че се заблуждава, че не е вярно.

Присила продължи.

— Виж какво, ще го наблюдавам довечера на вечерята у Джулия.

— Ако изобщо дойде — вметна мрачно Сюзан.

— Но ти при всички положения ще дойдеш, нали? Не би пропуснала възможността да зърнеш съпруга на Джулия, този мистериозен мъж. Имам предвид, че от три месеца са ни съседи, а не сме го виждали.

— Аз съм виждала колата му — отвърна Сюзан. — Но прозорците бяха матирани.

— А знаеш ли с какво се занимава? Откъде са му парите?

— Мисля, че е някакъв предприемач. Но Джулия не говори много за това.

— Според мен крие нещо — заяви Присила. — Вероятно факта, че прилича на жаба.

— Като заговорихме за вълка… — каза Сюзан.

Видяха ягуара кабрио на Джулия да потегля от алеята пред къщата й. След миг тя ги забеляза и спря до тях.

— Не мога да повярвам, че още не сте преминали на пилатес — подхвърли Джулия, като свали прозореца.

— Харесва ми да се разхождам — отвърна Присила.

— Е, може пък да решиш да опиташ пилатес някога. Само исках да се уверя, че и двете ще дойдете довечера.

— Не бихме го пропуснали за нищо на света — подчерта Присила. — Нямам търпение да се запозная със съпруга ти. Той ще бъде там, нали?