Кейт Моргенрот - Убийство с любов

Софи остана в апартамента, докато си възвърне самообладанието, след това слезе долу при колата. Дийн й бе предложил да си вземе свободен ден и да й помогне, но Софи знаеше, че го бе казал с тайната надежда тя да му откаже, и така и направи. Той се усмихна и я целуна, след което добави, че вероятно така е по-добре, тъй като бог му бил свидетел, че винаги когато се опитва да помогне, по-скоро пречи.

И Софи се бе приготвила да се справи с всичко сама. Начерта на листове схеми с разположението на мебелите и ги даде на носачите, за да са наясно къде да оставят покъщнината, след като я пренесат. Дори се разходи из новата къща с молив в ръка, измери и отбеляза местата на стените, на които да се окачат картините.

Носачите пътуваха с мебелите от стария апартамент, а друга кола с друг екип извозваше новите мебели, които бяха купили специално. Когато приеха офертата им за къщата, Дийн отбеляза, че вещите от предишното жилище няма да стигнат за обзавеждането на новото. Колко жалко, допълни той, че са продали всички антики на баща й. Макар че не си призна тогава, Софи чувстваше огромно облекчение. Мисълта да бъде заобиколена в новия си дом от мебелите, сред които бе израснала, бе като сбъднат кошмар. Още си спомняше истерията, в която изпадна баща й, когато като шестгодишно момиченце остави чаша върху една стара маса и тя остави отпечатък върху нея. Крещя й, крещя на бавачката, на икономката и след това зарита масата, докато не стана на парчета. Заяви, че тази мебел вече е безполезна като купчина подпалки, тъй като е съсипана и няма стойност на антика. След случката Софи мразеше антикварните мебели, но никога не бе споделяла историята с Дийн, защото не можеше да измисли начин да му я разкаже, без да звучи самосъжалително и мелодраматично. Така че той не знаеше за антипатията й към старинните мебели, но пък се оказа, че има свое пристрастие, което се коренеше също в детството му. Бе израснал сред модерна домашна обстановка и бе развил ужас от светло дърво и изчистени линии. Освен това, след като разгледа няколко броя на „Архитектурен дайджест“ в чакалнята на зъболекаря си, по необясними причини се влюби в английските мебели от началото на XVIII век. Показа на Софи снимки, а тя му заяви, че няма начин да се съгласи да живее в къща, която прилича на музей. Накрая се споразумяха компромисно. Софи щеше да обзаведе спалнята им, кабинета си и кухнята както на нея й харесва и ще остави Дийн да декорира останалата част от къщата.

Така че при планирането на преместването трябваше да има предвид покъщнината от стария апартамент, мебелите, които тя бе купила, и тези, които бе избрал Дийн. Беше истински организационен кошмар, но Софи успя някак си да се справи с помощта на малка армия помагачи. И когато вечерта Дийн се прибра в новия им дом, не се виждаше нито един кашон. Пристъпи през прага, остави си куфарчето на пода и се огледа, изпълнен със страхопочитание. Повика Софи, но тя не му отвърна. Мина през всички стаи на първия етаж, качи се по стълбите и най-накрая я откри в спалнята им, полегнала върху напълно оправеното легло и дълбоко заспала. Агата се бе настанила в извивката между рамото и шията й.

Той отиде до леглото и приседна с усмивка на края.

— Хей — повика я, — времето за следобеден сън свърши.

Агата стана и изчезна нанякъде. Софи отвори очи, надигна се и се огледа, сякаш не знаеше къде се намира.

— Къщата изглежда невероятно — каза Дийн и я погали по ръката. — Казвал ли съм ти някога, че си изключителна жена?

— Не — отвърна тя сънено. — Но си ми казвал, че съм импулсивна и вманиачена в детайлите, както и…

— Прецизна до лудост? — добави Дийн и усмивката му стана още по-широка.

— Не, това е ново — отбеляза Софи.

— Добре. Тогава си абсолютно невероятна. Какво ще кажеш за това определение?

— Звучи по-добре.

— Така те искам. Вечеря ли?

Тя поклати глава.

— Обзалагам се, че цял ден не си яла нищо, нали?

Тя пак поклати глава.

— Бях прекалено заета.

— Тогава да те нахраним. Нека те заведа на вечеря. Където пожелаеш.

— Не познавам околността — отговори му тя. След като преместването завърши, се чувстваше малко изгубена в новото пространство и сигурно Дийн бе отгатнал това й състояние по гласа, защото я хвана за ръката и предложи:

— Ами тогава да я опознаем.

Софи и Сюзан

На другия ден, докато Софи разтребваше в кухнята, на вратата се позвъни. Когато отвори, на прага стояха двама души. Единият беше куриер с цял наръч цветя. А другият човек бе закръглена, хубава, усмихната жена с пай в ръце.