Кейт Моргенрот - Убийство с любов

— Но това е книга на Агата Кристи — натърти Присила.

— За бога, все едно казах, че детето ти е грозно, или нещо подобно — засмя се Джулия.

Точно този смях уцели Присила право в сърцето.

— По-лошо — отвърна тя. — Когато казваш за толкова очевидно брилянтна личност, че е обикновена, тогава… — и се обърна към Сюзан. — Помогни ми.

— На мен ми хареса — започна малко хладно Сюзан, защото истината бе, че мислеше като Джулия и се чудеше какво да каже, за да не нарани чувствата на домакинята. Всъщност нито един от класическите криминални романи не й бе харесал. Предпочиташе съвременните мистерии за серийни убийци, книги, в които имаше поредица зловещи смърти и жестоки психопатични убийства. Не й допадаше обичайното лице на злото. Не искаше да си мисли, че някой от хората около нея може да извърши нещо толкова ужасно, затова не се въздържа и каза: — Работата е там, че ти говориш за злото с човешко лице, но аз разбирам и защо на Джулия й се струва твърде обикновено. И честно казано, аз изобщо не смятам, че убийството е нещо обикновено.

— Но то е. Не четеш ли вестници? — противопостави й се Присила. — Кристи се занимава именно с това. В една от книгите си казва: „Надявам се младите хора никога да не разберат колко зъл е този свят.“ Или нещо подобно. И точно това прави госпожица Марпъл специална — тя го разбира. Прозира истината за нещата, но не само това, ами се опитва и да направи нещо. Затова тя е Възмездителя. Тя е ангелът отмъстител, който се грижи накрая да възтържествува справедливостта.

— Но не става така — възрази Сюзан. — Имам предвид, че справедливостта не възтържествува. Агата Кристи като че ли винаги избива най-симпатичните хора. Така ги описва, че се привързвам към тях. И след това изведнъж се оказват мъртви. Това… е неприятно.

— Твоите серийни убийци не ми се виждат по-приятни — подхвърли саркастично Присила. — Какво мислиш ти, Софи?

До този момент Софи само слушаше, без да се обажда. Сега каза кротко:

— Според мен Агата Кристи е гений.

Присила въздъхна.

— Най-накрая някой да каже нещо смислено.

— И защо я мислиш за гений? — попита Джулия.

— А нима не е? — контрира делово Софи и нейният спокоен и уверен отговор й придаде повече авторитет, отколкото Присила успяваше да събере с дърленето си. — Нейните книги не са просто криминални романи, те описват реални хора. В тях има много психология.

— Да! — закачи се практично Присила за думите на Софи. — Нали всички говорят колко психологически достоверни са героите на Джейн Остин? Аз смятам, че Агата Кристи е не по-малко талантлива от нея.

— Сравняваш Джейн Остин с Агата Кристи? — попита озадачено Джулия.

— Да. Защо? Не си ли съгласна?

— Мисля, че повечето не биха се съгласили.

— И колко книги на Джейн Остин си прочела? — предизвика я Присила.

Джулия се опита да се измъкне, като й отговори с въпрос.

— А ти колко си прочела? — отвърна.

— Те са само шест. И тъй като имам магистърска степен по английска литература от XIX век, съм ги чела всичките — заяви Присила.

— О, и очакваш да се впечатля? — попита Джулия. — И откога чакаш да споменеш това така, между другото?

Сюзан се намеси, за да пренасочи разговора в по-безопасни води.

— И защо мислиш, че Агата Кристи е по-добър психолог от Джейн Остин?

Присила с нежелание откъсна унищожителния си поглед от Джулия и се обърна да обясни на Сюзан.

— Е, вярно е, че Остин добре се справя с интригите. Макар че е писала преди повече от век, сякаш описва хора, които познаваме. Но Кристи прави нещо повече от нея. Остин пресъздава един много маниерен свят. Всички там са твърде въздържани. А Кристи изследва силните объркани човешки емоции.

Докато Присила обясняваше, Софи кимаше и когато свърши, се обади:

— Както казва в тази книга — любовта е най-плашещата дума. И понякога е ужасна.

— И защо любовта да е ужасна? — прекъсна я Сюзан. — Според мен не е.

— Ти не искаш да допуснеш, че нещо може да е ужасно — изтъкна Присила.

Тук се намеси и Ашли.

— Нежеланието на Сюзан да допусне, че нещо може да е ужасно, като че ли показва какъв е смисълът на романите на Агата Кристи.

— И какъв е смисълът? — попита Присила, като не успя да овладее докрай сарказма си.

— Кристи пише за някаква… психологическа слепота — отвърна Ашли.

След този й коментар настъпи пълно с изненада мълчание.

— Какво имаш предвид под психологическа слепота? — проговори най-накрая Присила.

— Ами — започна Ашли бавно, обмисляйки думите си. — С всяка една от загадките си Кристи сякаш задава въпрос — как не сме го забелязали? Може би не искаме да видим истината. Пита едновременно героите и читателите си.