Кейт Моргенрот - Убийство с любов

Но все пак литературният клуб не можеше да се сравнява със старата й работа, липсваше й животът в града. Дийн й напомни, че не са чак толкова далече и може да ходи там. Той го правеше всеки ден, а тя не се осмели нито веднъж. Истината бе, че се боеше. Страхуваше се какво може да открие, ако се върне. В момента се чувстваше във висящо положение и един погрешен ход можеше да я бутне надолу по склона. Затова прекарваше по-голямата част от времето си в очакване. Чакаше денят да мине. Чакаше Дийн да се прибере. Чакаше нещата да се подобрят — или влошат.

Отначало вярваше на съпруга си, че в работата му е лудница и че когато там се успокои, графикът му ще се нормализира и ще прекарва повече време у дома. Това може да стане всеки миг, уверяваше я той. Затова около седем вечерта тя все поглеждаше вратата. Опитваше се да го примами да се прибере, като приготвяше засукани ястия. Изрязваше си рецепти от вестника и претърсваше магазините за подправки като тамаринд и бомонд. Но Дийн почти никога не се прибираше да вечеря вкъщи. Поглеждаше опакованите ястия във фризера и тъжно и укорително отбелязваше: „Трябваше да ми се обадиш. Можеше да си спестиш труда. Наложи се да остана до късно и поръчах да ми донесат вечеря в офиса.“

Но тя точно затова не се обаждаше. Откри, че предпочита да не знае. Имаше нужда да върши нещо, да има цел. Готвенето сякаш й даваше сигурност, че тази вечер той ще се прибере рано. И наистина на няколко пъти точно така ставаше. Той се втурваше през вратата с големи букети цветя или някой новоизлязъл криминален роман, който бе купил от книжарницата на автогарата.

Софи се успокояваше, че макар да не прекарват много време заедно, поне се разбират. В началото на втората година от брака им имаха доста тежки моменти. Изведнъж се оказа, че не могат да проведат нормален разговор, без да се скарат. Дори когато се опитваше да се съгласява с всичко, което той казваше, пак се стигаше до кавга. Това продължи около осем месеца. След това баща й се разболя и Дийн й даде цялата си подкрепа, като така й показа, че дори в несигурния период не е преставал да я обича.

Поне сега бе по-добре от тогава. Така си говореше тя наум. Но дните се точеха бавно, а през нощта беше още по-зле. Винаги бе страдала от безсъние, но след като се изнесоха от града, едвам успяваше да дремне по няколко часа. Беше си изградила навика нощем да става и да се разхожда по голф игрището, търсейки светещи прозорци по къщите — свидетелство, че има и други хора, които не могат да спят.

Според нея част от причините да не може да спи се кореняха в липсата на шум. Цял живот бе спала на приглушен трафик — таксита, чиито шофьори натискат здраво клаксоните, подскачащи над дупки камиони, а през лятото — долитащи през отворените прозорци човешки разговори. А тук беше тихо. Чуваше се само песента на щурците и шумоленето на вятъра в листата. Всяка нощ лежеше напрегната и ослушваща се до Дийн. И чакаше.

Четири месеца по-късно

Октомври

Присила и Сюзан

Започваше смяна на сезоните. Изведнъж тънката блуза от ликра, с която Присила чакаше пред вратата на Сюзан, тъпчейки на място, за да не се снижава сърдечният й ритъм, вече не беше достатъчна, за да я пази от студа.

Сюзан изскочи навън с полуразкопчано яке и размаха брой на „Ню Йорк Таймс“.

— Какво? Какво има? — поинтересува се Присила. Сюзан затвори вратата зад себе си, за да не избягат кучетата, обърна се към приятелката си и възбудено попита:

— Видя ли вестника тази сутрин?

— Не, защо?

— Погледни първата страница на бизнес секцията.

Присила взе вестника и му хвърли един поглед. Там имаше снимка на Хари как се ръкува с друг мъж в костюм и двамата се усмихваха.

— Не мислех, че снимка на Хари във вестника може така да те развълнува — подметна малко нелюбезно Присила. Много добре знаеше, че Гордън никога няма да го снимат нито за първа, нито за която и да е друга страница на „Таймс“. Той сравнително рано стана изпълнителен директор по продажбите и отначало изглеждаше, че ще се изкачи високо в йерархията, но остана на тази длъжност повече от десет години и в един момент стана ясно, че няма да помръдне оттам.

— Не, не заради това. Десетки пъти са му публикували снимката във вестниците — отвърна Сюзан, без да се засегне от злъчта в думите на Присила. — Виж заглавието. Не го ли прочете?

— Казва се, че купува някаква голяма компания. Е, и?

— Не помниш ли? Това беше извинението на Хари да остава до късно в офиса. — Сюзан млъкна очаквателно, но Присила само я гледаше, затова продължи трескаво: — Не разбираш ли? Това значи, че не ме е лъгал. Казал ми е истината. Винаги преди закупуването на компания се работи по много. Няма начин да е работил по това и да е имал време за друга жена.