Кейт Моргенрот - Убийство с любов

Всички я зяпнаха.

— Къде го прочете това? — попита Присила.

Ашли се поколеба и след това си призна.

— Имаше го в една книга.

— Коя книга?

— С анализи на романите на Кристи.

— О, да, чувала съм за нея — каза Присила. — Май там авторът специално разделя на съставните й части един от нейните романи. Нали?

— Да, същата.

— Трябва да я прочетем — обяви Присила. — Но преди това трябва да прочетем романа, който се анализира в нея. Помниш ли кой беше? — попита тя Ашли.

Ашли прехапа устни.

— Не знам защо, но единственият образ, който изниква в ума ми, е на актьора Дан Акройд.

— Сетих се — възкликна Присила. — Това е „Убийството на Роджър Акройд“ 2 2 На български е издаден под заглавието „Алиби“. — Б.ред. . Един от най-известните й. Като си помисля, дори не знам защо още не съм ви я препоръчвала за четене в клуба. — Замисли се за миг. — Може би трябва да го прочетем за следващия път… или… какво ще кажете да си починем малко от Кристи и после пак да се върнем към нея?

— Да, добра идея — съгласиха се малко прекалено ентусиазирано Сюзан и Джулия. Присила им се намръщи, но не коментира, а каза:

— Ще ми се да обсъдим още малко тезата, която предложи Софи. Мислите, че хората убиват само от омраза и за отмъщение. Но и през ум не ви минава, че може да го правят и от любов.

Разговорът прерасна в дискусия за героите от книгата и техните мотиви. Накрая Присила каза:

— Добре, нека изберем следващата книга. — Обърна се към Софи, за да й обясни. — Аз избирам книгите, но приемам предложения от всички, преди да го направя. Сюзан, имаш ли някакви идеи?

— Излезе нов роман на Джонатан Келерман — съобщи с надежда Сюзан.

— Ти така или иначе ще го прочетеш, дори и да не е заради клуба — отбеляза Присила. — А за тези, които не са чели останалите книги от поредицата, тази едва ли ще е интересна. — Обърна се към Ашли. — А ти имаш ли предложения?

— Четох за един роман, в който в края на всяка глава имало рецепти. Мислех си, че ще е забавно да го прочетем и след това всяка да сготви по нещо и го донесе на обсъждането… Какво? — попита Ашли и се огледа с усещането, че е казала нещо, което не бива.

— Мисля, че след като ти се присъедини към нас, не съм повтаряла правилата, нали? — попита Присила.

— Да не би да предложих нещо, което е в разрез с правилата? — поинтересува се притеснено Ашли.

Присила показваше с пръсти, докато изброяваше.

— Никакви тематични криминалета. Никакви тематични храни, свързани с романите. Никакви тематични напитки към тях също. Нищо тематично, точка — завърши решително тя. — Всеки клуб, който започне да прави тематични неща, приключва съществуването си за по-малко от година. Всъщност, може би трябва да припомня отново правилата, а? Още повече че имаме нов член.

Сюзан се усмихна на Софи. Не се беше случвало Присила да реши толкова бързо да приеме нов член.

Домакинята продължи:

— Първото и най-важно правило е, че книгата трябва да е прочетена за срещата. Ако предпочитате, можете и да я слушате на запис. Не сме от онези клубове с толкова стриктни правила, че да гонят членове, ако ги хванат, че слушат записи, а не четат. Разбирам да изгонят някого, защото е слушал на запис съкратена версия, но ако е пълната — всичко е наред. Някои клубове изключват за аудиокниги.

— Наистина ли има такива клубове? — учуди се Софи.

— Да. Не си ли чувала? Те са клубни фундаменталисти — строги и буквални. Вярват само в печатаното слово. Повярвай ми, обичам книгите, но според мен е малко глупаво да се пренебрегва фактът, че историите векове наред са били разказвани, преди да започнат да се четат. Признавам, че предпочитам първо да прочета книгата, но ако е наистина добра, след като съм я прочела, обичам да я слушам и на запис. И забелязвам, че така откривам неща, които съм пропуснала при четенето. Ето защо нямам нищо против аудио книгите. Но при нас е много важно романът да е прочетен изцяло, независимо по какъв начин. Разбирам, че от време на време се случва нещо непредвидено, макар че имаме цял месец — обясни Присила, като така даде да се разбере, че не приема извинения. — Но е най-зле, когато някоя се преструва, че е чела до край. Толкова си личи, когато книгата не е довършена, когато е прочетен само сюжетът в интернет. Много е срамно. Но общо взето, това са ни правилата. Да прочетем книгата и да говорим за нея, като се съберем. Гледам редът да е простичък, така е най-добре. Свършихме ли? О, чакайте, не съм чула всички предложения за следващия месец. — Тя се обърна към Джулия. — Щом не харесваш Агата Кристи, искаш ли да предложиш нещо друго за четене?