Кейт Моргенрот - Убийство с любов

Софи се усмихна и се опита да се почувства по-удобно, макар че никак не й беше лесно.

— Е, харесва ли ти Гринич? — попита Присила. След това малко лукаво добави: — Ходи ли до Авеню?

— Да, бях там онзи ден — отвърна Софи.

— Обзалагам се, че пътният полицай ти се е разкрещял — продължи Присила. — Нали?

— От къде знаеш?

Сюзан побърза да я успокои.

— О, случва се на всеки, който отиде там за първи път.

Присила добави с палава усмивка:

— За някои местни това е основно забавление през лятото. Сядат на пейките наблизо и гледат как овикват пришълците, които се опитват да пресекат.

— Това е страшно нелепо — обади се Ашли. — Искам да кажа, че дори да не идват коли, трябва да стоиш и да чакаш, докато пътният полицай ти каже, че може да пресичаш.

— Сигурно и на теб ти е крещял? — подхвърли Присила.

— С всички го прави — добави Сюзан.

— Всъщност не с всички — намеси се Джулия. — Аз не изчаках, преди да пресека, но не ми каза нищо.

— Лъжеш — заяви Присила.

Джулия сви рамене, сякаш искаше да каже: „Мисли си каквото искаш, но грешиш“.

— Защо не поговорим за книгата? — предложи жизнерадостно Сюзан. — Софи, имаш ли нужда от припомняне? Не знам колко отдавна си я чела. Това е една от мистериите с госпожица Марпъл…

— Това е последната мистерия с госпожица Марпъл, която Агата Кристи пише — прекъсна я Присила. — Въпреки че не е последният роман от поредицата. Кристи пише години по-рано книгата, с която възнамерява да завърши серията.

— Така ли? — учуди се Сюзан. — Не знаех. Е, както и да е, в тази книга госпожица Марпъл получава задача. Много богат бизнесмен — който всъщност е герой на по-ранен роман — умира и й оставя завещание, но тя може да го получи само ако разгадае една мистерия. Прякорът на бизнесмена е Немезида, което означава Възмездителя. Той се надява, че тя ще се справи със загадката и ще изглади несправедливостите. Само че не й казва какво трябва да изглади. И дори не споменава каква мистерия трябва да разгадае.

Тук се намеси Ашли.

— Не разбрах защо пази всичко в такава голяма тайна — оплака се тя. — Изглежда ми глупаво да си направи целия този труд да й остави завещание, а после да не й каже какво иска от нея.

Присила се обърна към Софи.

— Ти какво мислиш?

Софи се поколеба, усещайки, че по този начин я изпитват. Но след това заговори.

— Това е само мое лично мнение, но мисля, че е искал госпожица Марпъл да навлезе естествено в загадката. Затова кара адвоката си да я запише на екскурзия за разглеждане на старинните замъци на Британия и праща препоръчителни писма на старите си приятели. Така тя получава прекрасен шанс да навлезе в нещата, без да предизвиква подозрения. Предполагам, че е могъл да й каже, но също така предполагам, че е искал да я постави на изпитание, а не да я улеснява прекалено.

— Доста добре си спомняш книгата — отбеляза Сюзан.

— Днес я препрочетох — призна си Софи.

Присила вдигна вежди и кимна одобрително. След това погледна към Джулия, която отегчено зяпаше през прозореца.

— Джулия? Какво мислиш по въпроса?

Джулия набръчка нос.

— Няма достатъчно факти, за да се ориентира човек. Какво толкова й е интересно на една загадка, в която не можеш да се ориентираш? И тази госпожица Марпъл е толкова скучна. Както сама казва, накрая винаги намира разрешение на мистерията, защото убийството й напомня за някой неин познат от малкото й селце. Какво му е толкова интересното на това?

— Какво ли? — повиши глас Присила. — От къде да започна?

— Четем класически криминални романи — прошепна Сюзан на Софи. — Започнахме, разбира се, с По. След това минахме през Шерлок Холмс и Уилки Колинс, и… О, кой беше този?

— Амброуз Биърс — подсказа й Присила. Обърна се пак към Джулия, за да доразвие тезата си. — Как може да не разбираш защо тази идея е толкова важна? Когато госпожица Марпъл обяснява, че някой й напомня на някого друг, тя всъщност казва нещо много дълбоко за човешката природа. Прави паралел между месарчето Томи, което познава от Сент Мери Мийд и което краде от месото, и убиеца в случая, който трябва да разгадае. Кристи ни показва, че тези, които наричаме „злодеи“, са всъщност обикновени хора.

— Или колко са обикновени романите й — добави Джулия.

— Знаеш ли какъв тираж имат книгите й по цял свят? — попита Присила. — Към един милиард.

— Е, и? Това нищо не означава. И „Долината на куклите“ е продадена в милионен тираж. Да не искаш да кажеш, че и тя е шедьовър? — не й остана длъжна Джулия.