Кейт Моргенрот - Убийство с любов

— О, тази стара история. Нямам представа защо продължава да я разказва — отвърна Присила, ядосана, че Гордън е споделил това с Джулия.

— Също така ми казваше, че сега му се ще пак да се смееш така — добави Джулия.

— Е, вече не ми е толкова смешно — сопна й се Присила.

— Така ли? — попита двусмислено Джулия.

Сюзан със своето безупречно възпитание бе готова да смени темата на всеки неудобен разговор.

— Къщата ти е прекрасна, Джулия — намеси се тя. — Много ми харесва как изглежда. Откъде черпиш идеи? Ползваш ли дизайнер?

Домът беше мебелиран с комбинация от антики от различни периоди, подредени на фона необичайни персийски килими в ярки цветове. Цялостният ефект беше поразителен — от дома се излъчваше елегантност, която в същото време носеше и усещане за уют. Повечето от къщите на останалите жени бяха декорирани от дизайнери и стаите приличаха повече на кукленски комплекти, отколкото на места за живеене. Джулия ги бе надминала и в това, както и във всичко останало.

Но домакинята си призна:

— О, нямам нищо общо с това.

— Значи трябва да ми дадеш името на дизайнера си — каза Сюзан.

— Алекс подреди къщата.

— Алекс?… — повтори Сюзан, сякаш чакаше и фамилията на дизайнера, за когото й говореше Джулия. След това осъзна какво й казва. — Имаш предвид съпруга ти Алекс?

— Умее ги тези неща, не мислиш ли?

— Невероятно е — намеси се и Ашли и хвърли коси погледи към Сюзан и Присила, сякаш за да им покаже, че това доказва твърдението й.

— Да, направо да го заподозреш, че е гей — вметна Джулия през смях.

Алекс се покашля от мястото си зад масата.

— Това е комплимент, скъпи — обясни му Джулия. — Току-що обяснявах, че подредбата на къщата е твое дело.

Алекс сви рамене и каза:

— Обичам красивите вещи.

Това бяха първите думи, които произнасяше, откакто се бе настанил на трапезата. Всъщност през цялата вечер не бе казал по-дълго изречение.

— Разбирам какво имаш предвид — съгласи се Присила. — А най-красивите вещи обикновено са и най-скъпи. Това е проклятието на добрия вкус.

— А откъде се е пръкнал твоят добър вкус — само от четенето на криминални романи за литературния клуб ли? — попита Хари.

Присила го изгледа с характерния си усмъртителен поглед, но той не й обърна никакво внимание.

— Можете да четете нещо по-полезно, като например биографии — продължи той. — Сега чета новата биография на Чърчил. Изключително интересна е. Има много какво да се научи от този човек.

— И криминалните романи могат да бъдат полезни — изтъкна Сюзан, преди Присила да успее да атакува.

— За какво? За убийствата, които трябва да разкриваш? — надсмя й се Хари.

— Никога не се знае — каза хладно Алекс.

В този миг това си беше просто безобидна забележка, но по-късно, когато си спомниха коментара на Алекс, всички се почудиха — възможно ли е да е било просто съвпадение?

Март

Софи

Най-накрая настъпи денят на преместването и след седмици напрежение практичната страна на Софи взе връх. Беше прекалено заета да наглежда опаковането, надписването и товаренето, за да се притеснява какъв ли ще е новият й живот.

Когато носачите натовариха камиона и потеглиха, Софи се върна в апартамента, за да се поразходи из него за последен път. Взе котката Агата на ръце и тръгна през стаите. Стъпките й отекваха по твърдия дървен под. Така изглеждаше жилището, когато го видя за първи път. Но тогава беше пълно с надежди. Разхождаше се из него и си мислеше: „Тук ще сложим дивана, а леглото — там, под прозореца…“

Макар че се местеха в нова къща, празните стаи пак й се струваха непоносимо тъжни. Като че ли в изпразнените помещения никой никога не бе живял. Беше пълно със спомени между тези стени — за всичките им караници, разговорите, които ги държаха будни до среднощ, плановете, които крояха за бъдещето. Помисли си, че би трябвало да са оставили някакъв отпечатък тук. Но сега това беше просто един празен апартамент и щеше да си остане такъв, докато в него не се нанесеше някой друг заедно със своите мечти.

Докато се разхождаше, намери разни неща, изпопадали от килимите или излезли на светло след вдигането на мебелите. Имаше няколко дребни монети, стар списък за покупки, една диамантена обеца и един от кашмирените чорапи на Дийн.

Събра всичко, което намери. Стиснала здраво забравените предмети в ръка, тя завря лицето си в меката козина на Агата. А котката, която обикновено не можеше да си намери място, сега стоеше кротко в прегръдките й.