Кейт Моргенрот - Убийство с любов

— Е, добре, това е страхотно. — Присила не искаше да си признае, че бе забравила за проблемите й с Хари. Сюзан не ги бе споменавала от седмици, а и тя си имаше други грижи, за които да мисли.

— Не мога да ти опиша колко бях притеснена.

— Нали ти казах, че правиш от мухата слон? — отвърна й Присила.

— Да, но въпреки това допускаше, че може и да ми изневерява. И смяташе, че ще премине. Но се оказа, че не е било така. Видя ли, не трябва винаги да предполагаш най-лошото за хората.

— Невинаги предполагам най-лошото за всички хора — поправи я Присила. — Само за мъжете.

— Дори и за Гордън? — попита Сюзан.

— О, Гордън не се брои. Той е толкова… ъъъ, зависим.

— Казваш го така, все едно е нещо неприлично. Имаш прекрасен съпруг. И те обожава.

— Досадно е да те обожават. Или поне когато те обожава Гордън е така — уточни Присила.

— Връзката ви може да не е от най-вълнуващите. Но никой брак не е. И никой не може да има всичко.

Сюзан имаше дразнещия според Присила навик винаги да се опитва да гледа оптимистично на нещата.

— Да не се опитваш да ни урочасаш всички да си прекараме живота в досада и посредственост? Освен това не смятам, че е вярно. Мисля, че можеш да имаш всичко, ако откриеш подходящия човек. Другите хора как успяват? Например Джулия. Тя има всичко.

— Така изглежда — съгласи се Сюзан. — Но пък и никога не се знае.

— Искаш да кажеш, че е възможно животът й да не е идеален? Не ме предизвиквай. Убедена съм, че Джулия е получила абсолютно всичко, което е искала.

— Никога не може да си сигурен какво се случва в живота на другите хора — повтори тезата си Сюзан.

Тя нямаше и представа колко е права. И че точно в този момент Присила беше влюбена.

Присила

Влюбена. За първи път в живота си. На четиридесет години. Безнадеждно и невъзможно влюбена.

Помнеше първия миг, в който го видя. Беше поканила жените от литературния клуб и съпрузите им на по питие. Тъй като много строго следеше да не се клюкарства по време на сбирките, всеки месец някой от членовете на групата канеше останалите на гости. Беше ред на Присила. Стоеше с Ашли, Сюзан и Джулия до страничния бар и отпиваше от чашата си с вино, когато той се появи на вратата на всекидневната.

— Кой е този? — попита веднага Ашли, стискайки Присила за ръката. — О, боже, великолепен е.

— Копие на младия Робърт Редфорд — каза Сюзан.

— Много добро попадение, скъпа — съгласи се Ашли.

— Не ни дръж в напрежение. Кой е? — попита Сюзан, обръщайки се към Присила.

В този миг тайнственият мъж се огледа и срещна погледа на Присила. Усмихна й се и тя затаи дъх.

— Присила? — подкани я пак Сюзан.

— Нямам представа — призна си Присила.

След миг загадката се разкри, защото до него се показа Софи. Мъжът се огледа, после сведе поглед към Софи и й се усмихна. Прегърна я през раменете.

След като успокои учестеното си дишане, Присила прекоси стаята и се запозна със съпруга на Софи.

Дийн.

Попита го какво ще пие и той поиска мартини. Тя си призна, че не знае как да приготви този коктейл, и той каза:

— Мисля, че това веднага трябва да се поправи. Заведи ме до бара.

Прекараха по-голямата част от вечерта зад бара, приготвяха напитки за останалите точно като домакин и домакиня. По някое време Ашли се опита да привлече вниманието му, като заяви, че и тя не знае как се прави мартини. Но за радост на Присила Дийн й отвърна, че може да работи само с един ученик. След това се обърна към нея и й намигна. Още по-хубаво й стана от факта, че сякаш напълно пренебрегваше Джулия, която очевидно никак не бе доволна от това.

Партито стана добро. Обикновено пиеха само вино, но след като Дийн застана зад бара, останалите се поддадоха на веселото му настроение и почти без изключение се понапиха. След това Присила много често си мислеше, че точно такива партита биха правили с Дийн, ако бяха двойка.

Трябваше да изпитва вина, защото беше омъжена, защото и той бе женен. Но после се запита — защо пък да се чувства виновна? Никой не бе направил нищо нередно. Приятелските разговори и пиенето на коктейли още не се смятаха за престъпление. Нямаше как да възпре припламналата между тях искра — защото беше убедена, че и той изпитваше нещо подобно. След тази вечер на всяко парти двамата бяха практически неразделни. Събиранията се превърнаха в център на съществуванието й, заради тези вечери живееше. Не й пукаше дали хората не са почнали да говорят.

— Изглежда доста се разбираш със съпруга на Софи — бе казала Сюзан след третото или четвъртото парти.