Кейт Моргенрот - Убийство с любов

— Кога съм пропускала среща? — попита Канди, докато вадеше чифт сандали с висок ток от чантата си. Събу обувките, с които дойде, и сложи сандалите. Присила позволяваше да се ходи с обувки само в коридора, по-навътре пускаше само с такива, които никога не са носени навън, затова всички дами си имаха специален чифт обувки за литературната група.

— Тези нови ли са? — попита Присила.

— От пролетната линия — отвърна Канди.

— Не съм ги виждала.

— Все още не са по магазините. Взех ги от Париж. Решихме да минем през Европа на връщане от Пекин.

— Прекрасни са.

След като Канди си закопча сандалите, двете тръгнаха към всекидневната, където бяха Сюзан и Ашли. Когато предната година в „Архитектурен дайджест“ публикуваха голяма статия за дома на Присила, точно тази стая бяха снимали. Таванът й се извисяваше високо като в катедрала и беше декорирана в бяло — бели килими, бял диван, бели маси, модерна живопис в преобладаващо бяло. Цялата задна стена беше от стъкло; прозорци от пода до тавана, стъклени врати, които водеха към тераса. Оттам се откриваше гледка към цялото голф игрище и към голямото езеро, което служеше като естествена преграда между къщата и зеленината. Обикновено прозорците се явяваха цветен контрапункт — зелен през лятото и червено-жълт през есента. Но сега пейзажът беше едноцветен. Земята бе побеляла от ситния сняг, който заваля сутринта.

— Здравей, скъпа — поздрави Канди и се приведе да целуне Сюзан по бузата.

— О, колко си студена — изохка Сюзан.

Канди се обърна към Ашли и я изгледа от главата до петите. Ашли носеше блуза с голямо деколте, джинси „Севън“ и обувки с висок ток.

— Изглеждаш прекрасно днес — каза Канди и се наведе да целуне и нея по бузата.

— Благодаря — отговори й Ашли, макар да не бе сигурна, че това е комплимент.

— Какво да ти донеса? — попита Присила новодошлата.

— Зелен чай. Напоследък само това пия.

— И аз трябва да мина на същото — отбеляза Сюзан, поглеждай към кафето си. — Казват, че бил еликсир на младостта.

— Заради антиоксидантите — уточни Присила. — Добре ще ти дойдат.

— И аз на това разчитам — въздъхна Канди. — Живея много нездравословно.

— Искаш ли и ти зелен чай? — обърна се Присила към Сюзан. — Ще кажа на Даниел да приготви цяла кана — реши тя, без да дочака отговор, и изчезна през другата врата.

Канди се отпусна на едно бяло кресло и хвърли чантата си в краката.

— Не съм те виждала от рождения ден на Присила преди три седмици — каза Сюзан. — Липсваше, ни на последния проект „За един ден“.

— Знам — отвърна Канди. — И чух, че съм пропуснала отиване до любимия ни магазин за книги втора употреба. Как беше селекцията?

Тя имаше предвид Гриничката дупка, в която хората оставяха нежеланите си книги. Беше време, преди години, когато носеха там цели кашони, в които се оказваха и доста ценни томчета. Но търговците чуха за това и за отрицателно време превзеха дупката. Сега хората вече се бяха научили и викаха препродавачите направо в домовете си, да им прегледат библиотеките.

— Селекцията си я биваше. Имаше десетина-петнайсет кашона. Някой сигурно се е местил в нова къща.

— Или е умрял — допълни Канди.

— Не ми се мисли за такива неща — потръпна Сюзан.

Присила се появи отново от кухнята.

— Не е ли странно да не ти се мисли за това, след като най-много обичаш да четеш криминални романи с убийства — каза тя, хващайки се за последните реплики от разговора.

— И колкото са по-страшни — толкова по-добре — добави Канди.

— Знам — кимна Сюзан. — Но моля ви, не ме карайте да го обяснявам.

— Разбира се, че няма. Някои неща просто не подлежат на обяснение — заяви Канди. — Та намерихте ли хубави криминални романи в онази дупка?

— Подписано първо издание на „Психиатърът“ 1 1 „The Alienist“ — роман от Кейлъб Кар, написан през 1994 година. Действието се развива в Ню Йорк през 1896 година. Главен герой е психиатър, който се опитва да разкрие сериен убиец, убиващ момчета проститутки. — Б.пр. — каза Сюзан. — Не е чак толкова ценен екземпляр, но на мен книгата много ми хареса.

— Ще ми се да бях дошла.

— А защо не дойде? Къде беше? — попита Присила. — Не съм те виждала откакто се върна от Пекин.

— Бях малко заета — отвърна Канди.

— Малко заета? — повтори Присила. — Когато ти се обадих онзи ден, не можа и две минути да ми отделиш. А ти се обаждах и преди това — припомни си тя.

— Звъннах ти във вторник и ти оставих съобщение, а ти дори не ми отговори.