Джеймс Патерсън - Крайбрежен път

Колкото до мен — аз, разбира се, не съм шампион като Данте, пък и вече наближавам тридесет и пет, но все пак умея да играя.

Участвал съм в Панамериканския турнир с втория колежански отбор на „Сейнт Джон“, а през 1995 г., след успешното ми представяне в отбора „Минесота Тимбърулфс“, се изкачих до двадесет и трето място в общата класация за баскетболист на годината, при това още през мъртвия ми сезон в първенството на Ен Би Ей.

Само че с това се изчерпи кариерата ми в професионалната лига. Контузих много зле коляното си още в началото. Ще излъжа обаче, ако се опитам да ви убеждавам, че оттогава не мога да бъда полезен на баскетболната площадка, независимо дали тя е от изровен цимент в някое невзрачно предградие, или е в едно толкова красиво имение с чудесен изглед към безбрежния син океан.

Дори раят не би могъл да бъде по-хубав.

Чайките се рееха, носени от бриза, а платноходките се полюшваха върху вълните. Накъдрената зеленееща се повърхност на водата се къпеше в заслепяващата слънчева светлина, докато аз дриблирах с топка из игрището. Избегнах пресата, която чернокожите братя се опитаха да ми приложат, за да пусна един пас към Уалко, който точно тогава бе останал непокрит под коша.

Той тъкмо се канеше да стреля, когато един от съотборниците на Данте — висок и костелив, за когото по-късно узнах, че се казвал Майкъл Уокър — му връхлетя отзад. Успя да блокира удара и да повали Уалко по лице върху терена. Беше груб фал, напълно ненужен според мен. Като ударите под кръста в бокса.

Сега отборът на Кингс Хайуей заигра с топката и когато един от техните нападатели се опита да стреля с подскок, на свой ред бе грубо блъснат в гърба от Рочи.

Малко след това край игрището паркира една поочукана хонда и от нея се появи Ники Робинсън, седемнадесетгодишната братовчедка на Данте. Щом видях как Фейфър я зяпаше, разбрах, че отборът на Манток все още има шанс да спечели тази игра.

Ники Робинсън се облегна предизвикателно на телената ограда и безсрамният Фейф веднага се включи много по-активно в играта. Бърз и жилав, с изненадващо появилата се в него страхотна енергия, той спечели за отбора на Кингс Хайуей три поредни коша.

Когато Джеф ме нахока за безполезния ми подскок, вече водехме с двадесет точки.

Сега Ники вече не бе единственият зрител зад оградата. Артис Лафонтен, Мами и Слай, както и всички останали от събралите се на хълма, се бяха струпали, за да вдигат страхотна врява.

Майкъл Уокър се втурна с топката в противниковата половина на игрището.

След като вече не една, а пет красавици насърчаваха играчите, Фейфър се нахвърли върху Уокър като орела на заека от едно от онези предавания по телевизията за животинския свят. Без усилия Фейф задигна топката изпод носа на Майкъл и се затича в обратна посока, за да отбележи победния кош.

Но този път не спря до ринга на баскета. Продължи да се катери нагоре, за да докаже на онези некадърници от Манток, че и той умее да се издига на мускули. Артис, Мами и Марван се разлудяха край страничната линия, а Ники Робинсън го възнагради с един кратък еротичен танц, за който седемнадесетгодишните девойки не би трябвало дори да си помислят.

Това провокира Майкъл Уокър да тласне Рочи, той политна към Данте, Данте се блъсна във Фейф, а накрая Фейф събори Данте на земята.

Така само след десетина секунди, в разгара на този най-прекрасен ден от лятото, насред игрището Фейф и Данте вече се налагаха с юмруци, настървени до кръв.

В този момент и от двата отбора трябваше да наскачаме и да ги разтървем, ала никой не го стори. Отборът на Кингс Хайуей сви знамената, защото си въобразяваха, че белокожият сърфист ще се разкрещи още повече и няма да го остави да му се размине. Само стояхме и наблюдавахме, понеже никога не бяхме виждали досега, в което и да е сбиване по баровете, Фейф да е губил.

И точно тогава, въпреки че беше много по-нисък и доста по-лек от Данте, Фейф се нахвърли яростно срещу него.

Вече бях видял предостатъчно, това беше пълна дивотия! Не исках нито един от двамата да пострада.

Скочих между тях, ала от двете ми страни ме стрелнаха гневни погледи, които нищо добро не ми предвещаваха. На игрището всички мигом притихнаха.

Изведнъж някой изкрещя пронизително, неколцина от присъстващите се отдръпнаха рязко, а накрая Артис се провикна:

— Том, той измъкна пистолет!

Обърнах се, но Данте веднага вдигна празните си ръце пред лицето ми. Когато погледнах Фейф, и той направи същия жест.