Джеймс Патерсън - Крайбрежен път

Постепенно с Уинго оставихме зад нас унилото царство на мултимилионерите, за да навлезем, без покана, в още по-смразяващата империя на милиардерите. Ако бяхме в далечното минало, навярно по тези земи щяха да разпъват своя бивак разбойнически банди. Или тук щяха да се заселват откриватели, допринесли за добруването на човечеството. А сега всички парцели наоколо бяха запазени за никому неизвестни математици, които не се отделяха от екраните на своите компютри и въртяха трескави операции с финансови фондове. Рядко можеше да се срещне и някой холивудски магнат. На километър оттук Стивън Спилбърг беше закупил наведнъж три парцела на брега на залива Джордика, а след това — и земята на отсрещния бряг, за да може да притежава и гледката.

Преди да изтегля колата си встрани, за да не одраскам някоя богаташка лимузина или да налетя на някой нацупен фукльо, зърнах един процеп в живите плетове и побързах да отбия по чакълестия път.

В края ме очакваше грамадно, разпростряло се на шир и длъж имение, без никакви допълнителни украси, за да изглежда точно както е било по време на създаването му — някъде през двадесетте. Върху моравата проблясваше зашеметяваща колекция от автомобили, до един с лъскави хромирани брони и всевъзможни екстри.

Точно зад тях се намираше причината за моето посещение: съвсем ново баскетболно игрище, построено по специална поръчка на клиента, при спазване на стандартите на Ен Би Ей за ширина и дължина.

Ако може да се види в Хамптън по-приятна и по-неочаквана гледка от баскетболна площадка със стандартни размери, при това с изглед към океана, то това е струпването на една дузина хора край игрището. Те ни поздравиха сърдечно — мъжката половина не пестеше похвалите си към моето допотопно возило, докато дамите се любуваха на преданото ми куче — добрия стар Уинго.

— О, това бебче наистина е от класа! — възкликна един отракан тип, чието име беше Артис Лафонтен, докато оглеждаше преценяващо моя „Ягуар“.

— А пък това бебче е направо смайващо! — добави неговата приятелка Мами, когато Уинго се изправи на задните си крака, за да лепне една щедра мокра целувка върху хубавото й личице. — Не мога ли да го осиновя?

Както винаги, те ме посрещнаха изключително сърдечно, но не само защото бях единственият представител на бялата раса.

Честта да представлявам еднолично бялата раса скоро ми бе отнета.

След по-малко от пет минути Роби Уалко се появи със своя оплескан с кал пикап, с фирмения надпис „Уалко и синове“ — името на неговия старец и компанията му за озеленяване.

Накрая пристигна и моят по-голям брат, Джеф — треньор по футбол в гимназията в Ийст Хамптън. Заедно с него в училищния микробус беше Патрик Рочи.

— Къде, по дяволите, се е дянал Фейф? — попита Артис.

Всъщност той никога не изгаряше от желание да се заема с това, с което се препитаваше, но поне работните му часове бяха доста разтегливо понятие. Все пак не можеше да се оплаче — плащаха му достатъчно, за да поддържа любимото си ферари, жълто като канарче, с гуми, широки петдесет и шест сантиметра.

— Да, къде е бледоликият Родман 3 3 Помощник на строителен надзорник; в случая е употребено с леко презрителен оттенък, примерно като общ работник. — Б.пр. ? — попита един тип с плитки, чието име бе Марван.

Артис Лафонтен и неговите хора не си падаха много по Фейф. Дразнеха се от неговата коса с избелени кичури, от всичките му там пиърсинги и татуировки. Затова го посрещнаха с насмешливо дюдюкане, когато той най-после се довлече с велосипеда си, натискайки педалите с босите си ходила. Беше завързал високите си обувки към дръжките на кормилото и те непрекъснато се удряха една в друга, сякаш му ръкопляскаха.

— Внимавайте с този велосипед, приятели — заговори Фейф, докато педантично спусна стойката, за да паркира своето возило за осем долара между двата автомобила, струващи по двеста хиляди. — Той е от марката „Швин“.

През целия си живот съм бил силно привързан към брат си Джеф, но не мога и без всичките тези приятели.

Рочи, известен също като Роче, има най-нежната душа сред тях. Да не говорим, че е страхотен скулптор, но не го бива много в покера. Ама пък е роден да бъде барман.

Уалко е най-честният мъж, когото познавам. Той е от онези типове, които още щом те срещнат за пръв път, веднага ще се заемат да те убеждават, че „Гънс енд Роузис“ са най-великата рок банда на всичките времена или пък че Дерек Джитър е най-талантливият шортстоп 4 4 Играч в бейзбола, който по принцип покрива предимно зоната между втората и третата база. — Б.пр. от неговото поколение.