Том Мартин - Царството

— Значи Антон го е смятал за откачалка?

— Не, нищо подобно. Нали точно това се опитвам да обясня. Не мисля, че Антон го познава твърде добре, но определено не го мисли за откачалник. Всъщност смята, че Адамс си разбира от работата. Фактически би казал, че американецът е световен авторитет и не е толкова невъзможно съвременният човек да е много по-стар, отколкото смятаме днес. Антон обичаше да посочва колко абсурдни са днешните ни теории, защото се основават на шепа стари кости, изкопани в Източна Африка. Обаче разбира и защо са изхвърлили Адам от Йейл. Аз също. Той е дразнещ и съм сигурен, че може да бъде много груб, когато поиска.

— Тогава защо се занимава с „Йети туризъм“?

— Защото е фалирал. Антон веднъж ми каза, че никога няма да стане добър търговец на антики, защото не може да понесе да се раздели с нещо от сбирката си. Това, както и да е, но половината неща, които купува, нямат сертификат за произход. Не можеш да продадеш нищо на международния пазар, ако липсват данни за неговия произход. Всъщност дори не можеш да го подариш. Прави се, за да спрат хората да ограбват гробове и манастири. Адамс купува тези неща, защото ги харесва и е уверен, че един ден ще попадне на нещо голямо.

— Какво разбира под „нещо голямо“?

— Нали се сещаш: някой малтийски сокол, диамант на Високата порта или будистка разновидност на ръкописите от Мъртво море. Винаги е ставал лесна жертва на контрабандисти с дарба да разказват увлекателно. Антон казва, че Адамс има диво въображение и че е твърде лековерен. Но онова, което в действителност иска да намери, което е сигурен, че ще намери, са твърди доказателства, че модерният човек по антропологически данни, същият като теб и мен, е кръстосвал земята преди милион години.

— Ами еволюцията?

— Има достатъчно доказателства за животни, които не се развиват в продължение на стотици милиони години, и Адамс твърди, че това се отнася и за човеците. Всички изкопаеми от други хуманоиди, открити през годините, като Люси и останалите липсващи звена, за които пишат вестниците, изобщо не са нашите предци. Те са наши съвременници, защото нашите предци са били живи по същото време. Един ден някой ще намери запазен скелет на хомо сапиенс отпреди един милион години пр.Хр., който ще докаже, че всичките ни теории за историята и еволюцията са неверни. Адамс смята, че Хималаите са мястото, където трябва да се търси, защото са толкова високи. Хората по тези височини биха оцелели при всички наводнения и катастрофи, които са се стоварвали върху Земята в течение на хилядолетия.

— Но това е лудост, нали?

— Може би. Не мога да кажа. Антон имаше време за него. Твърдеше, че ако след сто хиляди години археолозите проучат само района около река Конго, където живеят пигмейските племена, ще стигнат до извода, че пигмеите са единствените хора, живели по наше време. Нали разбираш, датирането на човечеството се дължи единствено на оцелелите фосили, с които разполагаме. Те биха се събрали върху някоя по-голяма салонна маса. Не може да се каже, че са добър статистически пример за ранния живот на хуманоидите. Според Адамс сме открили следи от други хуманоиди, които са били съвременници на нашите предци, но не сме открили техни кости. Той смята, че един ден и това ще стане.

— Да, със сигурност човекът е оригинален.

— Всъщност е дошъл в Индия не за да търгува с антики, а за да продължи своите изследвания. В Делхи е от десет години и вече се е превърнал в част от мебелировката, както се казва. Обаче парите му свършили доста скоро, защото непрекъснато купува антики, стари кости и всякакви боклуци. И той като Антон е колекционер ентусиаст. Но не получава заплата, така че трябваше да се залови с „Йети туризъм“.

— Смяташ ли, че мога да си уредя още днес среща с него?

Кришна не се усмихна.

— Той живее тук в Делхи и винаги страда от безпаричие. Ако му кажеш, че би искала да идеш в Пемако на експедиция и че ще платиш добре, сигурен съм, че ще бъде щастлив да се срещнете.

— Яж! Не се тревожи, вегетарианска е. Аз също съм вегетарианец. Надявам се, че харесваш китайската кухня.

Полковник Дзиен се беше настанил на стол с висока облегалка край една от дългите библиотечни маси. Усмихваше се топло и говореше свободно тибетски. Срещу него в чиста и суха оранжева роба седеше монахът Дорген Трунгпа. Бяха се погрижили за раните му, кръвта по ушите и носа му бе измита, но той все още беше изпълнен със страх и подозрения.