Том Мартин - Царството

— Какво е това СОС?

— Служба за обществена сигурност. Китайското разузнаване или по-точно един негов клон. СОС е много активна в Тибет. Ако е истина, че Антон е още там и че го преследват, тогава СОС са онези, които го издирват. Не може да се каже, че са много мили хора, меко казано.

— Разбирам, изглежда мястото е интересно?

— Така е. Би имало много повече посетители, ако не беше разположението му. Местността е много красива, пълна със странни животни и редки орхидеи, но има оспорвана граница с Индия и областта е отрязана от останалата част на Тибет. Фактически е различна страна. Това е и родината на религията бон .

Изглежда се беше разпалил по задачата, помисли си тя. Вече се беше поуспокоил. Тя зададе друг безопасен въпрос:

— Не знаех, че практикуват и други религии в Тибет. Мислех, че представлява древна теокрация.

Кришна кимна замислено.

— Тибет е по-сложен от това. Бон е стара религия, по-стара от будизма. Била е действаща много преди появата на ламите. Те са я преследвали и са се опитали да я изкоренят. Наричат я черна магия, но тя се държи по места като Пемако. Антон знаеше доста за нея. Да го слушаш да разказва за Тибет беше незабравимо преживяване. Той е толкова речовит човек.

— Значи в Пемако няма будисти?

— Не мога да кажа. Със сигурност знам, че Пемако е свещена област за тибетския будизъм. Антон се е присъединявал към поклонението на лами там. Тя е една от най-важните „беюли“, или скрити райски земи. Беюлите трябва да служат за убежища, когато светът се предаде на мрака. Обаче не зная дали там има манастири.

Ако беше тук, Антон би могъл да разговаря цял ден за тези неща. Щеше да знае всички нужни отговори. Каза, че щом веднъж се спуснеш в тропическите долини на тази област, духовните светове доста се замъгляват. Става по-лесно да преминаваш от единия в другия…

— Разбирам — кимна Нанси, макар да не разбираше нищо. Кришна говореше с напълно сериозен вид. Тя имаше доверие в интелекта на Херцог, но всички тези приказки за духовни светове, определено бяха необичайни. Не беше очаквала да обсъждат такава материя през първия й ден в Делхи.

— Как така Адамс е успял да стане такъв познавач? За нейна изненада Кришна изглеждаше смутен.

— Това ще прозвучи малко странно, но той има фирма, наречена „Йети туризъм“. Води богати американци и европейци в Хималаите да търсят Йети 8 8 Или Големият снежен човек — хипотетично човекоподобно създание с предполагаемо местообитание във високите части на Хималаите между Индия и Китай. — Б.пр. …

— Какво? Колко нелепо…

Значи е ексцентрик, помисли си тя. Или просто циник. Започна да изпитва леко разочарование. Вероятно е един от безбройните просмукани от джин чуждестранни фантазьори, които обитават покрайнините на емигрантските общества в източните градове. Тя си го представи: вероятно ерген или водещ двойствен живот с местни момичета, които сменя често. Чувства се твърде поласкан от висотата на положението си тук, за да се върне на Запад. Тази неласкателна представа за Адамс изникна в съзнанието на Нанси, макар че тя се опита да се отърве от нея.

Кришна се усмихваше леко на нейната реакция.

— Не бива да се отнасяш с такова презрение. Може би в Америка Йети се смята за някаква смешка, но в Индия и Тибет нещата не стоят така. Има достатъчно много убедителни разкази за подобни на човешки същества, видени в Хималаите. Днес съществуват множество доказателства.

Той се поколеба, но след това продължи:

— Виждал съм Адамс само няколко пъти и за да бъда честен, трябва да кажа, че го смятам за малко досаден. Не смятам, че и Антон си е падал твърде по него. Те имаха общи интереси и това беше всичко. Срещаха се на всеки няколко месеца. Двамата бяха твърде различни хора.

— Защо е досаден?

Кришна замълча, намръщи се малко и едва тогава отговори:

— Той е нахален, шумен, непрекъснато говори и се фука. Направо олицетворение на свръхсамоуверения американец в чужбина. Извини ме, но е истина.

На Нанси това й се стори забавно, въпреки грубата оценка.

— Не всички американци са такива.

— Не, разбира се. Искам да кажа, че се държи като голям мъжкар. Бих казал в края или средата на тридесетте, в отлична форма и много як от планинарството. Сигурен съм, че си срещала подобни хора. Веднъж Антон ми разказа, че Адамс бил изгонен от Йейл заради някаква ужасна нетактичност на обществено място, нещо твърде смешно. Но не преди да се сдобие с два доктората — единият в генетиката, а другият в палеоантропологията. Той е пълен с теории за това, че човечеството е много по-старо от сегашните ни представи, и преди да изпадне в немилост, все обяснявал на професорите, че са банда стари мошеници…