Том Мартин - Царството

Тя въздъхна дълбоко. Всичко беше толкова объркващо. Както и да е. Какво общо може да има германското у Антон с факта, че тя беше завлечена в полицията и обвинена в комбина с него и в шпионаж? Тъжен възрастен мъж със страст към Тибет. Какво повече можеше да научи? Може би нищо. Точно в този миг погледът й се спря върху една особено захабена книга, която гордо се мъдреше в средата на бюрото. Имаше такъв вид, сякаш е била разгръщана с религиозна отдаденост.

— Коя е тази книга?

— Това е И Дзин — „Книга на промените“, както се нарича на английски. Четеше я всеки ден, без да пропусне нито веднъж.

— Аха, чувала съм за нея. Това е книга със загадки, нали?

— Не. Със сигурност не е просто книга със загадки. По-скоро може да се каже, че това е азиатската библия.

Нанси се почувства неловко. Тя болезнено осъзнаваше относителното си невежество в областта на индийската и азиатска култура.

— Наистина?

— Да, това е изключително влиятелно съчинение. Кришна замълча, сякаш събираше мислите си.

— Това не е книга „за“ каквото и да било. Тя е Оракулът.

Нанси трудно успяваше да скрие своето неверие.

— Оракулът? Значи ти помага да видиш бъдещето? Нещо подобно на хороскоп?

Кришна поклати глава и млясна неодобрително с уста и Нанси разбра, че книгата се ползва с много по-голяма почит от хороскопите на Запад.

— Съжалявам — побърза да каже тя. — Извинявай за неуместните ми въпроси.

Кришна се усмихна.

— Онези, които я използват, се кълнат в нея. Тя е много голяма сила в съвременния източен живот. В трудни моменти японското правителство често се съветва с нея. Всички водещи бизнесмени в Хонконг и Сингапур я ползват непрекъснато. Дори съм на мнение, че добива все по-голяма популярност и на Запад.

— Това е много необичайно.

Беше нелепо да си представи успели, облечени в костюми бизнесмени и политици да използват гадателска книга. От друга страна, имаше достатъчно западни политици, които правеха същото, но обикновено не го обявяваха на всеослушание.

— Може ли да хвърля едно око?

Кришна взе книгата и й я подаде. Докато се опитваше да потисне своя скептицизъм, Нанси отгърна напосоки една страница. В горния край имаше странна диаграма, състояща се от шест прави линии, подредени една над друга. Всяка беше дълга около пет сантиметра. Някои от линиите бяха непрекъснати, други имаха малък процеп по средата. Под диаграмата имаше име, а под него — загадъчен текст, който й напомни за гатанките, които учеше като дете. Кришна се наведе към нея и посочи диаграмата.

— Това се нарича хексаграма. Съществуват шестдесет и четири възможни съчетания от непрекъснати и прекъснати линии, което означава, че във вселената могат да съществуват само шестдесет и четири хексаграми. Всяка си има име. Всяка от тези шестдесет и четири хексаграми представлява един етап от безкрайния цикъл на промени, които засягат всички неща във вселената. Във всеки миг от времето можем да определим в коя точка от цикъла на промените се намираме, като начертаем хексаграма и се посъветваме с Оракула за нейното определение. Ето, виж, този текст под хексаграмата я обяснява. Ако искаш да се посъветваш с Оракула, първо му задаваш въпрос, а след това създаваш хексаграма. Някога са го правили, като са хвърляли нагоре четиридесет и девет клечки от бял равнец. В зависимост от това как падат, те представят една от възможните шестдесет и четири хексаграми. Днес обаче хората просто хвърлят шест пъти монета. Антон го правеше всяка сутрин. Ези означава непрекъсната линия, а тура прекъсната. Това е много по-лесно.

— Питам се защо го е правил? Странно е да вършиш подобно нещо, щом не е част от родната ти култура. Къде се е запознал с тази практика?

— Нямам представа, но не правеше нищо, без първо да се допита до Оракула. Хората смятат неговите напътствия за много успокояващи.

— Те обаче се основават на случайна подредба, нали така?

— Да, но това не е съвсем вярно. Нищо в природата не е напълно случайно. Ако погледнеш течението на водата или формата на линиите в дънера на дърво, на пръв поглед изглеждат случайни, но фактически са подредени по начин, който надхвърля нашите възприятия. Това е „подреден хаос“ — неговите правила ни се изплъзват, но не могат да се изплъзнат на Оракула.

Китайците наричат този порядък в безпорядъка Ли. Според някои хора Оракулът просто превежда в думи Ли, така че човек може да разбере къде се намира в постоянния процес на космически промени и да действа по съответния начин. Затова ако слушаш Оракула, ти един вид се вслушваш в гласа на вселената. Или поне това твърдят мъдреците…