Том Мартин - Царството

— Защо според теб е изчезнал?

— Не знам. Нали това се опитвам да ти кажа. Не го познавам толкова добре, въпреки всичкото му дружелюбие и факта, че съм седял на няколко метра от него през всичките тези години.

— Не е ли споделял нищо за личния си живот?

— Не, нито за чувствата си, за семейството или за миналото си. Мога да ти разкажа какви са любимите му занимания, къде сядаше да пийне и от коя страница започваше сутрин да чете „Трибюн“. Как се отказваше от кафето за три месеца и после отново започваше да го пие в продължение на следващите три. За неговите слабости и ритуали, но неговото вътрешно аз беше затворено за мен.

Единственото време, когато е споменавал за семейството си пред мен, беше в началото на неговия престой тук, когато бях току-що дошъл в кореспондентското бюро. Разказа, че баща му е умрял, преди той да се роди. Бил убит в битката за Сталинград в средата на Втората световна война. След войната майка му емигрирала от техния роден Мюнхен в Аржентина. След това не е споменавал нищо повече и аз усещах, че не мога да настоявам.

Кришна започна да подрежда някои от струпаните на бюрото листове и изпод тях се показа потъмняла сребърна рамка около избледняла черно-бяла снимка на жена.

— Това е майка му, Ана Херцог.

Нанси се наведе и започна с интерес да разглежда снимката. Русите коси на жената бяха вдигнати на кок. Носеше бяла блуза, закопчана до шията. На снимката изглеждаше на средна възраст: красива, с черни очи, високи скули и много бледа прозрачна кожа. Взе снимката от Кришна.

Много лош късмет да изгубиш съпруга си, преди още да си родила детето си, помисли си тя. Какво ли е било да се грижиш за бебе, когато мъжа ти вече го няма, а цяла Европа е обхваната от пламъци? Трябва да е била корава, в това нямаше съмнение. Виждаше го през нежната й красота и прозрачна кожа. Но от друга страна, толкова хора са изпадали в същото положение. Просто хорските очаквания е трябвало да бъдат по-скромни: да се измъкнат и да оцелеят сред ужасите на войната. Ден за ден. Най-голямата победа била да продължаваш да живееш. Нанси остави рамкираната снимка на масата.

Кришна продължи:

— Смешното е, че макар да няма спомени от Германия, защото е прекарал много малко време там, той е истински германец…

Кришна стана и отиде при бюрото на Херцог, което беше нелепо затрупано с листове, сякаш беше изсипал папките си навсякъде преди последното си заминаване.

— Ето Гьоте: „Събрани съчинения“, Шилер: „Събрани съчинения“, Ницше: „Тъй рече Заратустра“.

Нанси стана, за да погледне отблизо. Истина беше: поизносени томчета на немските класици бяха разхвърляни по плота. Приличаше на писалището на човек, който страда от носталгия. Можеше да си представи как късно през нощта Антон седи на бюрото си и слуша Баховите сюити за виолончело, четейки Гьотевия „Фауст“, докато си представя, че е далеч от горещината и прахоляка на Индия.

Кришна продължи, като взе да се въодушевява от задачата си, сякаш беше забравил напълно казаното от Дан Фишър.

— Не са само книгите. Подозирам, че и душата му беше немска, и имаше темперамента на германец. Всъщност смятам, че Антон притежаваше всички добри качества, приписвани на германците: страст, точност и такова въодушевление — беше като природна стихия, когато спореше за нещо, в което вярваше. А когато говореше за вселената и мястото на човека в нея, звучеше като някой индийски гуру.

Кришна вдигна очи към нея и се усмихна.

— Това го могат само германците! Беше музикален, и то много. Толкова добър пианист, че би могъл спокойно да концертира.

Нанси кимна сякаш на себе си. Животът можеше да бъде толкова суров към хората, като постоянно прогонва тях и техните семейства, изтръгвайки ги от корените им. Херцог беше герой за толкова много хора, не само за нея, но сега, когато гледаше разхвърляните по бюрото листове, тъжната снимка на неговата майка и томчетата със съчиненията на немските класици, можеше да види човешката страна на мита. Тогава започна да изпитва засилващото се усещане, че той вероятно е бил силно объркан човек.

— Има ли си приятелка?

Странно беше да задава тези въпроси за човек, пред когото винаги се е прекланяла.

— Не. Всъщност не знам. Вероятно нищо сериозно.

Тя почака малко, но изглежда Кришна не искаше да навлиза в тази тема.

— Никога?

— Не беше гей, ако това имаш предвид. Понякога имаше приятелки, но нищо специално. Не бих казал, че му бяха интелектуални партньорки. Освен това имаше и други жени.