Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

Бидоните бяха оборудвани с подвижни минидвигатели и четиримата водолази плуваха с лекота под черните води на тъмното пристанище. Без светлина видимостта под водата беше почти нулева, което принуждаваше водача им да си проверява компаса. Той направи малка поправка в курса, за да насочи колегите си към първия от дълготрайните звукови маяци, които бяха разположили по маршрута си към целта. Малкият УЛБ-364 с удължен живот беше подводен маяк, който се продаваше свободно. Той се захранваше от прости 9-волтови литиеви батерии, а скоростта на пулсацията му беше един сигнал на секунда. Като използваха джипиес, водолазите бяха разположили маяците така, че да ги водят безпогрешно по дъното на пристанището.

Силата на звука, чувствителността и честотата вече бяха нагласени и водачът продължи да плува напред, като се ориентираше по своя ръчен приемател ДРП-275. Откри първия маяк почти на мига и направи нова малка промяна в курса, като се насочваше към най-силния сигнал, който чуваше в слушалките. На повърхността движението в пристанището продължаваше без прекъсване. Никой не подозираше, че отлично подготвените невидими водолази на Аллах тайно се промъкваха към своята цел.

Рокс, Сидни

Къртис бе запазил маса навън в „Уотърфронт“, ресторант в преустроените складове за вълна, построени от каторжниците на брега на Рокс. Копие на кораба „Баунти“ се полюшваше върху леките вълни в залива Кембъл. Отвъд историческия кораб златистозелените фериботи на Сидни преминаваха покрай издутите платна на операта на път за Съркюлър Кий и обратно.

Младият келнер настани Кейт и Къртис на маса с гледка към едно от най-великите пристанища в света. Готвеше се да подаде менюто с вината на кавалера, но Кейт избърза и го взе.

— Сега си в моята родина — обясни тя и започна да проучва съдържанието му.

Къртис извъртя очи към младия келнер.

— Женен ли сте? — попита го той.

— Не, сър.

— Годеница имате ли?

— Да — отговори момчето и лицето му разцъфна в широка усмивка. — Ще се оженим идния март.

— Млади човече, послушай съвета ми, не го прави! — каза Къртис с лукава усмивка. — Женени сме само от седмица, а вече започна да командва. Направо тръпки ме побиват, като си помисля каква ли ще бъде след десет години.

— О, Къртис, престани! Не вярвайте на нито една негова дума — обърна се Кейт към келнера. — Ще вземем каберне совиньон „Афлек“. Благодаря.

— Ти си непоправим — укори го тя, когато младият келнер си тръгна с доста объркан вид. — Бях омъжена веднъж и мога да те уверя, че това ми беше напълно достатъчно.

На Къртис не убягна мимолетната сянка, прекосила за миг лицето й. Дощя му се да се шамароса. Тъкмо се готвеше да се извини, когато келнерът се върна с поръчаното вино.

— Да наливам ли, или искате да го опитате? — попита, несигурен на кого да предложи виното.

Къртис се усмихна и галантно посочи към Кейт в знак, че й отстъпва това право.

— Страхотно е — възкликна той, когато отпи. — Как казвате тук… за добро здраве?

— Не е лошо! — съгласи се Кейт, доволна, че виното от района с по-хладен климат около езерото Джордж получи одобрението на Къртис. — „Афлек“ е едно от любимите ми вина, затова се радвам, че ти харесва.

— Прекрасно е и много съжалявам, ако съм събудил някакви неприятни спомени преди малко — извини се Къртис. — Понякога чувството ми за хумор ме въвлича в неприятности.

Кейт се засмя. След фанатичната сериозност на Малкълм точно чувството за хумор я привличаше толкова към него.

— Не съжалявай. Спомените са противни, но предполагам, че човек трябва да научи някои уроци дори по трудния начин. По същество се оказа, че съм се омъжила за баща си — обясни, спомняйки си строгото възпитание в дома на нейния баща пуритан. — Всяка вечер бифтек и три вида зеленчуци, Христос е глава на Църквата, аз съм глава на семейството и моята дума е окончателна.

— Искаш ли да поговорим за това? — внимателно попита Къртис.

Кейт помисли и реши, че е време той да научи малко повече за нея.

— Малкълм е член на Либералната партия на Нови Южен Уелс, която е нещо като вашата Републиканска партия. Същевременно е и новороден християнин, а тук, в Нови Южен Уелс и Канбера, десните християни правят всичко възможно, за да влияят на политиката.

— Звучи малко като Пенсилвания авеню 44 44 Булевард във Вашингтон, свързващ Белия дом и Капитолия на САЩ. — Б.пр. — саркастично отбеляза Къртис. — Християните голяма роля ли играят в политиката на тази страна?