Това беше необичайно отклонение от по-учтивата форма на публични обръщения, с която бе известен професор Сайед. Неговото чувство на безсилие заради безразсъдната привързаност на западните политици към войната беше осезаемо.
— Аз самият съм мюсюлманин и изпитвам единствено отвращение към ислямските фундаменталистки групи, които тълкуват джихада напълно погрешно, за да съвпада с техните дяволски цели, но със създаването на хаоса в Ирак ние им направихме услуга.
Мишел Жилард, млада журналистка, акредитирана от „Сидни Морнинг Хералд“, която седеше до Кейт, яростно си водеше бележки.
— Колкото и да са трагични последиците от нахлуването на американци, британци и австралийци в Ирак — продължи професор Сайед, — те ще ни се сторят детска игра в сравнение с онова, което ни очаква. Мнозина от вас сигурно са чули предупрежденията на д-р Халид Кадир. Западът го дамгосва като терорист и ние отказваме да обсъдим неговите болки, но за него и неговите последователи те са съвсем истински. За да цитирам само два примера от неговите оплаквания, ние сякаш отдаваме предпочитанията си на Израел за сметка на палестинците. Мисля, че е прав. — Имран направи пауза, за да подчертае казаното. — И присъствието на американски части в земите, върху които се издигат двата най-важни града в исляма, Мека и Медина, е сериозно оскърбление за Кадир. За нас щеше да бъде същото, ако ислямска армия лагерува на бреговете на Потомак край Вашингтон или около пристанището тук, в Сидни. Аз мисля, че най-малкото, което можем да направим, е да се опитаме да поговорим с него.
Мишел Жилард записа всичко дума по дума. Казано от толкова изтъкнат учен мюсюлманин, то беше достойно за първа страница.
— На Белия дом няма да му хареса, но ми се струва, че е прав — прошепна Къртис на ухото на Кейт.
— И на австралийския премиер няма да му хареса — отговори тя тихо.
— Не много отдавна — продължи професор Сайед — някой публикува в интернет целия геном на птичия грип и даде възможност на всеки кандидат биотерорист да свали от мрежата онова, което инак би отнело поне двадесет години изследвания, за да бъде дешифрирано. Някой ислямски терорист или всеки друг терорист с докторат по микробиология сега може да промени този вирус, за да задоволи своите тъмни цели. Нашите приятели от Китай, които носят отговорност за защитата на всеки участник в олимпийските игри, имат пълно право да бъдат бдителни и разтревожени. Ако искаме някога да победим ислямските терористи и другите терористични групи, усилията на Запада, китайците и умерените мюсюлмани трябва да се обединят, но трябва да седнем на масата за преговори. Воденето на ненужни войни ще доведе до загубата на малкото приятели, които са ни останали в ислямския свят. Желая на всички ви успех на конференцията, която ще бъде една от най-важните в съвременната епоха. Няма да се извинявам за заключителните си думи. Невъобразимо нещастие ни очаква, ако не се вразумим като вид. За болестите, причинени от филовируси като марбург и ебола, няма лечение и до днес. Разработването на ваксина нямаше успех. Единственото спасение досега е, че те не се предават лесно от човек на човек, освен при близък контакт. Ако тези вируси бъдат съчетани с някой по-лесен за предаване патоген, жертвите ще нараснат на стотици милиони.
Последните думи на Имран подчертаха една плашеща истина. Напредъкът на науката означаваше, че опасността от биотероризма е напълно истинска и много страшна.
Градът мишена
— Навесът за лодки е нагоре по реката — каза Джамал, когато двамата с Ал Фалид излязоха от склада близо до летището и поеха към града, — но реших, че може да поискаш да видиш целта отблизо.
Младежът зави по шосето, което водеше към тунела под пристанището. Пое на север по постепенно изкачващия се изход, после по една улица през предградието на северния бряг и зави към моден квартал, проточил се покрай водата.
Паркира близо до малкия пристан за ферибота и двамата слязоха от паджерото и тръгнаха надолу към края на пристанището. Ал Фалид се загледа нагоре към масивния мост, който свързваше северния и южния бряг.
— Районът от тази страна и онзи там, по-нагоре, са двата най-гъсто населени квартала в града — обясни Джамал, докато сочеше през пристанището и покрай военноморската база към издигащите се високо блокове с апартаменти на южния бряг.
Далечното боботене започна да се усилва и ставаше все по-оглушително. Влакът преминаваше по моста и Ал Фалид погледна към здравите подпори, крепящи стоманената арка в каменните й пилони.
Читать дальше