Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

Конгресният изложбен център, Сидни, Дарлинг Харбър

Полетът от Източното крайбрежие на Съединените щати до Австралия отне почти двадесет и четири часа, но пътуването си заслужаваше. Тридневната програма на Международната конференция по биотероризъм беше многообещаваща. Кейт пиеше кафе с Къртис в една спокойна част на фоайето на Конгресния център в Сидни, разположен в южния край на централната част на деловия квартал на града.

— Чудя се как ли я кара нашият приятел Долински? — подхвърли Къртис.

— През краткото време, докато бяхме заедно в лабораторията, се удивих колко бързо работи. Сякаш повтаря нещо добре тренирано.

— Така мисли и Имран.

— А ако това някога бъде изтървано… — Кейт остави гласа си да заглъхне. Знаеше, че последиците ще бъдат ужасяващи. — Предполагам, че единственото, което ни остава, е да предупреждаваме с надеждата, че онези, които са на власт, ще се вразумят, въпреки че не вярвам това да стане скоро. Халиуел идва десетина пъти в лабораторията, за да види как върви. Къртис, доста е странно, той сякаш има някакъв специален интерес.

Агентът кимна.

— Наскоро попита с каква разузнавателна информация за игрите в Пекин разполагам, но аз го отбих с извинението, че трябва да направя някои проверки. Нещо не е съвсем наред с нашия приятел Халиуел.

— Като стана дума, същото важи и за Долински. От него ме побиват тръпки. Смятам, че тази конференция е доста важна, макар времето да минава толкова бързо — заключи Кейт и в същия миг осъзна колко близо са застанали един до друг и колко им е приятно да са заедно. Тя отново си напомни да не се забърква.

— Прекалено бързо — тайнствено каза Къртис, — но накрая имаме един допълнителен ден, за да посетим Държавния център по кризите. Нямам търпение да се видя със стария си приятел, бригадир 41 41 Военен чин в армията на Великобритания и на страните от Британската общност, по-висок от полковник и по-нисък от генерал-майор. — Б.пр. Дейвис, който сигурно ще ни информира за антитерористичните мерки в Австралия. А после ще вземем голямата птица на свободата за вкъщи.

— Ти за Вашингтон, за да си вършиш каквато там ти е работата, а аз за Атланта.

Кейт веднага съжали за казаното, раздразнена, че личните й чувства постоянно избиват. Улови се, че мисли какво ли прави Къртис, когато не се тревожи за операция „Плазмид“ и безопасността на олимпийските игри.

— Съжалявам, не исках да любопитствам — каза тя, като наруши неловкото мълчание.

— Не любопитстваш — успокои я Къртис и нежно я докосна по рамото. — Един ден ще ти кажа — добави.

Той също се бореше с чувствата си. За пръв път в живота си се чувстваше привлечен от жена по начин, който бе нещо повече от тръпката на ловуването.

— Какво ще кажеш да вечеряме заедно в едно от онези малки ресторантчета в Рокс 42 42 Старият град на Сидни, туристическа атракция и седалище на управата на града. — Б.пр. ? — предложи Къртис с леко дяволита нотка в гласа. — Ще поканя Имран да се присъедини към нас, ако не заминава.

О’Конър си даваше сметка, че обръща гръб на предпазливостта. Създаването на близост щеше да направи професията му още по-опасна. Емоциите можеха да застрашат неговата преценка, а това нямаше да е почтено и към Кейт.

— Ще ми бъде приятно — отговори тя, докато се връщаха в конферентната зала.

Не всеки ден делегатите имаха възможността да чуят вирусолог от класата на професор Имран Сайед. Главната зала на Конгресния изложбен център бе препълнена и всеки учен в нея осъзнаваше опасностите, които биотероризмът и генното инженерство представляваха за човечеството, ако смъртоносните вируси попаднеха в неподходящи ръце. Кейт и Къртис седяха на втория ред и слушаха внимателно встъпителното слово на Имран, с което откри конференцията, съдържащо сериозно предупреждение.

— Не е преувеличено да се каже, че днес човешката раса се е надвесила над дълбока пропаст. Твърде често западният свят прибягва до войната като първо, а не като последно средство. Ако не сменим курса, биотероризмът ще предостави на други култури средства за отмъщение, които може да разрушат значителна част от нашата цивилизация. По-късно китайската делегация ще представи мерките за безопасност, които ще бъдат взети по време на олимпийските игри. Една от най-големите опасности, пред които е изправен днес светът, идва от ислямските фундаменталисти, а олимпиадата е отлична мишена — изтъкна професор Сайед. — В започнатата от Запада война срещу Ирак загинаха хиляди мюсюлмани, затова подкрепата за фундаменталистката кауза нарасна многократно и „Ал Кайда“ разполага с неизчерпаеми резерви от атентатори самоубийци. Народите на Съединените щати, Великобритания и Австралия са по-заплашени днес, отколкото преди нахлуването.