Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

— Как поддържате връзка? — попита Ал Фалид, докато младежът отключваше малката метална врата, изрязана в основната ролетна врата на склада.

— С есемеси по мобилните телефони. При спешен случай съм разрешил да използват телефоните си открито, но тогава вече ще е късно за властите да реагират — обясни Джамал със слаба усмивка.

Той завъртя главния ключ за осветлението и големите индустриални лампи над тях забучаха, докато се загряваха. В предната част на склада стояха седем големи камиона, а зад тях бяха строени още толкова. Голямата работилница отзад беше със закрити прозорци.

— Миналата седмица завършихме с преустройството на последния от седемте камиона — каза Джамал, докато отваряше каросерията на най-близкия до работилницата. — Ето го, готов за зареждане. Очаквам тази нощ последната доставка тор от нашия торен завод на юг. Но няма да е обикновен селскостопански тор — започна да обяснява той. — За да осигурим достатъчно кислород за дизела, имаме нужда от амониева селитра, каквато употребяват в мините. Деветдесет и четири процента амониева селитра и шест процента дизел. Увеличих малко количеството на дизела, за да направя сместа по-резултатна.

— Имаше ли проблеми с доставката на горивото?

Джамал поклати глава.

— Ние го използваме за камионите — отговори, докато отключваше голямата работилница.

В дъното й се виждаше друго помещение със закрити стъкла и заключено.

— Тук смесваме съставките — посочи Джамал трите 200-литрови варела, разположени под стойки, на които бяха закрепени три индустриални бъркалки за боя.

— Какво е това? — заинтересува се Ал Фалид и махна с ръка към тънък алуминиев цилиндър, изправен на пода на работилницата.

— Това е нашето решение на проблема как да поставим експлозиви на дъното на пристанището — засмя се Джамал. — Вчера свършихме с пълненето, но ще ти обясня по-подробно, когато идем при навеса за лодки.

— А боята? — попита Амон, гледайки седемте големи бидона с жълти петна по тях.

— Малко от нея е разбъркана във всяка доза експлозив от амониева селитра и дизел — каза младежът. — Така можем да определим кога торът и дизелът са добре смесени.

— Джамал, сигурен ли си, че това ще избухне? — усмихна се Ал Фалид.

— Тимъти Маквей е използвал подобна смес, за да разруши федералната сграда „Алфред П. Мъра“ в Оклахома Сити през 1995 година. Проучих неговите методи и се оказаха много резултатни. Предизвиканият от него взрив уби сто шестдесет и осем души, рани осемстотин и повреди триста двадесет и четири сгради в радиус от шестнадесет преки. Използва се непрекъснато в минното дело — добави той уверено. — Обикновено го смесват на място. По същество амониевата селитра реагира с въглеводород с дълга верига. Мога да ти обясня химическата реакция на бялата дъска, ако желаеш.

Ал Фалид поклати глава.

— Щом си сигурен, аз ти вярвам, Джамал — отговори той с усмивка.

— Молим се тук, в работилницата. Така сме скрити от външния свят — продължи Джамал, погледна часовника си и подаде на Ал Фалид едно красиво тъкано молитвено килимче. После разгъна своето на пода с лице към знака, издълбан върху гофрираната ламарина над стойките, където се смесваха експлозивите.

— След молитвата искам да използвам твоя компютър. Когато се върна от юг, ми се ще да видя навеса за лодки и плановете ти за атаката срещу пристанището — каза Ал Фалид, докато коленичеше до Джамал.

На групата, която беше организирал в един град на юг, бе възложена задача, смятана от мнозина за невъзможна. В миналото няколко групи бяха планирали подобно нападение, но всички се бяха провалили. Ал Фалид знаеше, че мишената има огромна стойност като символ на мощта на Големия сатана, и беше уверен, че при подходящи условия, неговите хора щяха да успеят там, където другите се бяха провалили. Ако това станеше, нападението щеше да разтърси света.

Вашингтон

Къртис О’Конър погледна стенния часовник в кабинета си. Дните до началото на конференцията в Сидни бяха минали съвсем неусетно. Имран бе заминал още вчера. Вече беше време да вземе Кейт и да поемат към летище „Дълес“. Протегна се за последната папка в табличката за входяща поща, маркирана „Строго секретно — «Ешелон»“. „Ешелон“ беше изграден по време на студената война от Съединените щати, Великобритания, Канада, Австралия и Нова Зеландия, за да подслушва руснаците, но днес хиляди оператори из цял свят сканираха електронния спектър за частни имейли, факсове, разговори по мобилни телефони и всякакви други електронни комуникации, които обикновените граждани използват в своето всекидневие. Огромните чинии в строго секретните сателитни станции във Форт Мид в Мериленд и Якима в щата Вашингтон, в отвъдокеанските станции като тези в Менуит Хил в Йоркшир, Бад Айблинг в Германия и далечните бази в Шоб Бей в Северните територии и Джералдтън в Западна Австралия всмукваха съобщенията като великански електронни прахосмукачки.