Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

Водолазът от „Ал Кайда“ опипа пилоните под кея на Джефри стрийт в сянката на моста над пристанището. Излезе под пристана и бръкна в торбата, която висеше на колана му. В нея имаше мобилен телефон, настроен така, че щом звънне, да подпали детониращия шнур. Водолазът избра една от стоманените подпори под центъра на пристана, свърза детониращия шнур с телефона и го скри сред мидите, залепнали малко над следите, оставени върху подпората от най-високата точка на прилива. Погледна през тъмната повърхност на пристанището и видя, че „Дестини“ минава под масивния мост и се насочва към остров Кларк. През нощта островът беше необитаем и плитките води около него бяха отлично място, откъдето корабът да прибере водолазите. Водачът провери за последен път добре ли е закрепен телефонът върху подпората и се гмурна под водата.

Хотел „Парк Хаят“, Рокс, Сидни

Къртис насочи Кейт към асансьора. Вечерята, виното и умението му да я разсмива бяха отслабили нейната решителност.

— Да пийнем по едно преди лягане — прошепна той.

— И каква е твоята представа за едно преди лягане, а, Къртис О’Конър? — предизвикателно попита Кейт.

Лицето му беше близо до нейното и тя видя, че очите му са синьо-сиви.

— Шампанско или уиски — отговори той с ирландския си акцент, който й се струваше толкова привлекателен.

Кейт Брейтуейт, този мъж означава неприятности. Помни правилото. Не се забърквай с колега, напомни си тя.

— Мисля, че уиски е по-добре — каза тихо, взела решение да се разбунтува срещу „правилото“, разтваряйки устни, докато той я целуваше много нежно и много дълго.

Кейт излезе на балкона на Къртис, докато той слагаше лед в две кристални чаши. Фериботите бяха спрели преходите си за през нощта и пристанище Сидни беше тихо, но красивите му светлини го правеха пленително. Кейт вдиша дълбоко, поемайки миризмата на морския бриз, който идваше през Хедс, както наричаха носовете на входа на пристанището, и набръчкваше повърхността със съскащи „разпенени вълнички“. На юг се събираха черни облаци, сигнал, че се надига буря.

Кейт хвърли поглед към хотелската стая. Къртис вече беше налял питиетата. Загорялото му лице беше спокойно, черната му коса бе леко разчорлена, докато слагаше диск в плеъра. Мекият глас на Мадлин Пейро се понесе към балкона. Ако е честна пред себе си, помисли си Кейт, трябва да признае, че се почувства привлечена към него още в деня, когато го срещна във фоайето на главната квартира на ЦРУ, и то не само заради стройното му тренирано тяло и дяволитите сини очи. Физическото привличане само се задълбочи, когато откри пъргавия му ум. Кейт се усмихна, когато си спомни колко добре се справи той с ядната й лекция за ДНК, и реши, че има право малко да се позабавлява.

Хвърли поглед наляво към масивния мост, който се издигаше над хотела. Едно самотно рибарско корабче на име „Дестини“ минаваше бавно под него, поело курс към външното пристанище. Срещу балкона на Къртис се издигаха огромните бели платна на операта, изпънати величествено към нощното небе. Кейт запечати дълбоко в себе си гледката на пристанището, което обичаше.

— Дванадесетгодишен „Джеймисън“. Подходящата ирландска напитка — обяви Къртис, подаде чашата на Кейт и застана плътно до нея. — Прозит — прошепна, леко чуквайки чашата си в нейната.

— Прозит. Мммм, толкова е хубаво. Точно като мед с малц. — Кейт усети как старото уиски я сгрява, разтапяйки и последните й лоши предчувствия.

Ръката на Къртис се спусна надолу и тя почувства как топлината между краката й се усили, когато му позволи бавно да изследва бедрото й. Той остави чашата си на перилото, посегна за нейната, тя я пусна с готовност и се притисна в тялото му. Къртис я целуна нежно, устните му бяха меки, топли и имаха вкус на уиски. Последва втора целувка, по-настоятелна, и тя отговори с език, докато той я притискаше здраво към себе си. Кейт разтвори крака, за да пусне бедрото му между тях.

Изстена, когато той бавно дръпна ципа на белите й панталони, и се притисна към пръста му, който нежно започна да я милва. Протегна ръка към неговия цип, но той заяде. Без да бърза, Къртис й помогна да го свали. Мъжествеността му започна да расте в дланта й и Кейт отново изстена, когато я целуна.

— Мисля, че трябва да го направим — прошепна Къртис.

— И аз мисля така.

Кейт отпусна глава на рамото му, когато тръгнаха към спалнята. Той леко се отдръпна и бавно разкопча ризата й.

Тъничкият глас в главата й отново се обади: „Този мъж е прекалено хитър. Носи единствено неприятности. За него ще си само още една бройка“. Тя обаче го отпъди и се съсредоточи върху откопчаването на кожения му колан. Той разкопча сутиена й.