Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

Първата задача на Болтън беше за поста на вицепрезидент да бъде избран подходящ човек. Някой, който нямаше да го засенчва като стил и способности, а ще го подкрепи да се възползва от наново избухналото възмущение заради свалянето на „Еър Форс 1“. Вторият му приоритет беше веднага да започне кампания за спечелването на номинацията на Републиканската партия за кандидат-президент. Разбира се, местата на двата приоритета можеха да се разменят. Знаеше, че Халиуел е амбициозен и иска да се кандидатира, така че бързо трябваше да осуети тази заплаха. Болтън смяташе изцяло да се възползва от това, че вече е заел поста. Същевременно съзнаваше, че това не означава непременно да го изберат, както установи и Форд през 1976 година, когато Картър го победи.

— Господин президент, Двадесет и петата поправка ви позволява да назначите когото пожелаете.

Болтън кимна. Обмисляше дали да не назначи Халиуел. Не защото го искаше на този пост, а защото очакваше той да попречи на президентските му амбиции. Ако станеше вицепрезидент, Халиуел нямаше да посмее предизвика действащия президент.

— Разбира се, независимо от това кого номинирате, той ще трябва да бъде одобрен от Сената и Конгреса — продължи правният съветник. — Господин президент, ще ми позволите ли да изкажа мнението си? В тези неспокойни времена ще бъде разумно да изберете човек, който няма да бъде подложен на прекалено силен обстрел от Капитолия. — Думите му прозвучаха, сякаш беше прочел мислите на своя началник.

Болтън изръмжа. Може би Халиуел не бе чак толкова мъдър избор. Като собственик на компания в негово лице демократите щяха да получат подарък, особено ако вземе да изскочи и собственият му портфейл с акции. Във всеки случай китайците нямаше да изчезнат скоро и като президент той щеше да има много по-голяма възможност да направи нещо повече от своя предшественик. Може би Халиуел щеше да е много по-полезен там, където си беше и сега. На първо време Болтън щеше да остави поста свободен. В края на краищата, след падането на Никсън са били нужни повече от пет месеца, за да одобрят Рокфелер.

— Това е всичко — каза той и освободи своя юридически съветник. — Еспозито, имам намерение да се кандидатирам за номинацията на републиканците — заяви с равен глас, след като правистът си тръгна. — И имам намерение да спечеля. Ако цениш работата си тук, гледай да се получи.

— Господин президент, вече имам план. С удоволствие ще ви запозная с него след погребението на президента Харисън и другите ви важни задачи.

След ненавременната смърт на президента Харисън Еспозито не се съмняваше, че положението му е доста несигурно. Смяташе да се преструва, че подкрепя титуляря, но много скоро щеше да предложи помощта си на Халиуел.

Ситуационната зала, Белият дом, Вашингтон, окръг Колумбия

Том Макнамара, заместник-директорът на ЦРУ по операциите, и Къртис О’Конър имаха замислен вид, докато се приготвяха да гледат излъченото от „Ал Джазира“ трето и последно предупреждение на д-р Халид Кадир. Те не бяха единствените. Ал Фалид се беше върнал в Съединените щати, влизайки в страната с американския си паспорт, без да бъде разкрит от системата.

Президентът Болтън свика военния кабинет, но сега хората в Ситуационната зала под Овалния кабинет бяха по-малко. Болтън нямаше да търпи дискусиите, които се разгаряха по времето на президента Харисън. Още от началото беше заявил, че в съвета ще участва само един представител на разузнаването — новоназначеният директор на Националното разузнаване. Болтън имаше много ясна визия накъде върви и нямаше никакво намерение разни анализи на разузнавателни данни от ЦРУ и особено агенти като онзи Къртис О’Конър да му мътят водата. Дан Еспозито побесня, когато го изключиха и му наредиха да се съсредоточи върху преизбирането на президента.

— Алфа се завъртя за първи път, скоро ще се завърти отново и основното число 137 ще развърже своята ярост — започна Кадир. Както обикновено, държането му беше спокойно и умерено. — Както свидетелства великият пророк, мир нему, загубата на всеки живот е злочестина, но още по-голяма е тя, когато решението е във вашите ръце. Ние не искаме да променяме вашето общество, но вие смятате, че имате право да промените нашето. Вашите водачи говорят за налагането на демокрация при нас. Ала във вашите демокрации вие разрешавате прословути затвори като „Абу Гариб“ и „Гуантанамо“, където гният хора без всякаква надежда за справедлив процес. Някои са там от пет години. Положението на мюсюлманите в Китай е подобно и там мъченията са всекидневие. Започваме да се чудим дали свободата и човешките права са привилегии, достъпни за всички, или само за хората, които са съгласни с вашите правителства и техния империалистически светоглед. — Кадир направи пауза, за да остави думите му да окажат своето въздействие. — Нашите искания са прости и справедливи. Първо, искаме да видим края на страданията на палестинския народ и създаването на жизнеспособна и благоденстваща палестинска държава, която да живее в мир със своите съседи. Второ, искаме да изтеглите своите войски от нашите свещени земи. Нямате право да използвате военна сила, за да осигурите петрол за вашите лакоми джипове. Трето, искаме да оттеглите подкрепата си за корумпираните режими като тези в Саудитска Арабия и Египет, където хората са преследвани. Четвърто, Западът да престане да си затваря очите за непрекъснатите убийства на невинни мюсюлмани и на други обикновени граждани от правителството в Пекин. Китайците гледат на олимпийските игри като на пропуск за цивилизованото общество. Ако вие на Запад продължавате да подкрепяте тази проява, без да изисквате свободата на словото и на религията, която толкова усърдно желаете да наложите на Близкия изток, ще платите ужасяваща цена. И накрая, искаме да постигнем споразумение, че вие ще престанете да се бъркате в работите на исляма, както и ние не искаме да се бъркаме в работите на християнството. Имате избор. Можете да седнете и да преговаряте за мира, който всички ние желаем, или ще ни срещнете отново, когато алфа се завърти за втори и последен път. Това е последното предупреждение за вас.