Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

— Скоро пак ще се срещна с Долински, но включването му на наша страна беше майсторски ход — изпадна във възторг Халиуел, като за момент забрави предстоящата битка с Болтън за номинацията на републиканците за Белия дом. — Той е уверен, че е преодолял последното от техническите затруднения с тъй наречените режещи ензими, и е създал няколко различни съчетания на ДНК и РНК. Работата му по ваксината е дори още по-резултатна. Вече са ваксинирани няколко маймуни и скоро ще ви съобщя резултатите. Ако ваксината се окаже успешна, можем много бързо да започнем масово производство. Ще я предоставим на нашите посолства из цял свят, но си мисля, че трябва да се погрижим олимпийците и официалните лица от нашата делегация за игрите да бъдат ваксинирани много преди да заминат. Все още не съм измислил сигурен начин как да пренеса шишенцата в Пекин, но смятам, че най-безопасно ще бъде с дипломатическата поща.

— Това няма да е проблем — увери го Болтън. — Кога смяташ, че ще си готов?

— Не по-късно от двадесетина дни преди игрите. Срещнах се с моя плановик в Пекин, когато бях там последния път, и той ме увери, че из града могат да бъдат разпространени всякакви вещества. Но това си има определена цена — добави Халиуел многозначително.

Главатарят на Санхъхуей, общността на триадите, не му излезе евтино, но доставянето на шишенцата на нужните места беше по-важно.

Градовете мишени

Предградието беше едно от най-богатите и най-старите в града. Големите колониални домове се извисяваха над криволичещата река, кацнали върху склоновете на доста висок хълм. Щом се спусна нощта, хората на Кадир влязоха в тиха странична уличка и спряха до стар подземен пожарен кран, свързан с главния водопровод за питейна вода. Униформите им бяха скроени така, че да приличат на местната пожарна команда. Специално приспособеният уличен пожарен кран, купен от фирма за противопожарно оборудване в интернет, и 64-милиметровата гайка щяха да паснат отлично, но заради пълната липса на поддръжка от страна на градския съвет старото съоръжение беше в ужасно състояние. Все пак по средата на платното все още се виждаше задължителната синя отметка, иначе хората на Кадир никога нямаше да го намерят. Ръководителят на групата Мухамад използва права лопата, за да махне прораслата трева от горната част на ръждясалия метален капак, на който бяха изписани буквите ПХ. Той го вдигна и отвътре изскочи жаба. Мухамад се наведе, за да почисти боклуците от задръстената шахта.

— Чудя се какво ли правят, когато има истински пожар — обърна се той към Абдула, един от членовете на клетката, вкара пожарния кран в шахтата и го нахлузи на двата щифта, които стърчаха от дъното.

— Чудесно е, че налягането тук е слабо, точно както предсказа — каза Абдула. Шпинделът на наземния пожарен кран натисна надолу вдлъбнатия клапан в основата на съоръжението и водата потече нагоре в специално прикрепения манометър. — Само 200 килопаскала. Компресорът лесно ще го преодолее — добави той, докато свързваше другия край на пожарния кран със съда, в който държаха цезиевия хлорид. — Аллах акбар! Бог е велик! — промърмори Абдула яростно, пусна изработения по поръчка компресор и отвори клапана. Сто литра разтворен цезиев хлорид бяха впръскани в градския водопровод за питейна вода.

Абдула се наведе и повърна в канавката. Смъртоносното гама-облъчване, което получи, докато разтваряше сините топчета, вече оказваше унищожително си въздействие, но двамата с Мухамад знаеха, че радиацията няма да ги убие, преди да успеят да изпълнят последната си мисия. Утре, ако Аллах пожелае, те все още ще са способни да взривят раниците със синия прах в центъра на града.

Мухамад щеше да вземе асансьора до деветия етаж на Адълейд стрийт №79 и да предизвика експлозия във фоайето за посетители на китайското консулство. Абдула и третият член на клетката щяха да се качат на покрива на сградата, която се извисява над Пламъка на възпоминанието в централната делова част на града, посветен на всички, които се бяха сражавали за своята родина. Двамата мъже знаеха, че ветровете ще поемат фината смъртоносна пудра и ще я разпръснат на хиляди метри. Градът щеше да се превърне в гробище.

На около дванадесет хиляди километра от тях един от най-важните участници в джихада сред хората на Ал Фалид беше на смяна в пречиствателната станция на Комисията за комунални услуги на Сан Франциско в Милбрей. Две години по-рано членът на спящата клетка от мюсюлманската общност в района на залива на Сан Франциско бе постъпил на работа там. През април 2006 година той докладва на главатаря на групата, че комисията е монтирала резервоар с малки сладководни риби. Няколко десетки бързи компютри следяха тяхното дишане. Рибите разтягаха хриле, за да изхвърлят пясъка и други частици от своите дихателни пътища, точно както хората кашляха, за да изхвърлят течност или храна, попаднали в „кривото гърло“. Тази система имаше за цел да следи как кашлят рибите. Ако някоя от тях бе раздразнена от чужди тела или токсини във водата, чрез пейджъри и имейли компютрите вдигнаха по тревога дежурните и ръководството. Но това не притесняваше водача на клетката в Сан Франциско. Когато рибите вдигнеха тревога, вече щеше да е твърде късно.