Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

Освен това Махмуд планираше да пуснат още две хиляди топчета в две от пречиствателните станции, а последните четири хиляди да взривят в три раници. Най-малката щеше избухне колкото е възможно по-близо до китайското посолство на Портланд Плейс. Махмуд беше проучил подробно района. Посолството се намираше в центъра на Лондон, близо до Риджънтс Парк, Броудкастинг Хаус, главната квартира на Би Би Си, и до една от най-известните черкви на неверниците — „Ол Соулс“ на любимия архитект на крал Джордж V Джон Неш. Мястото беше съвършено избрано.

Махмуд предвиждаше втората раница да бъде взривена в един от известните паркове на Лондон. Окончателното решение в кой точно зависеше главно от вятъра, но поради размерите и централното му местоположение Махмуд клонеше към Хайд Парк.

Последната раница щеше да бъде взривена върху покрива на сграда в Лондонското сити. Осемте ръждясали глави за лъчева терапия все още лежаха под леглото в стаята за гости в наетия от водача апартамент в Лийдс. Всеки член на групата знаеше, че ще умре, щом главите бъдат разглобени, но те с нетърпение чакаха следващия живот, когато щяха да се присъединят към своя велик пророк. Живот, в който нямаше да ги преследват в собствената им страна. Живот, в който нямаше да са принудени да гледат по новините как Западът избива братята и сестрите им в Ирак и Ливан.

Членовете на групата едновременно разгънаха молитвените си килимчета в дневната на своя водач и се обърнаха към Мека.

— Аллах акбар! Бог е велик! — подхвана той и останалите подеха молитвите.

В другия край на света другите две клетки на Кадир приключваха подготовката за останалите нападения. Първата действаше в един от най-големите градове в Съединените щати, а втората — в страна, която беше сред най-верните съюзници на САЩ.

Овалният кабинет, Белият дом, Вашингтон, окръг Колумбия

— Вторият проблем е Китай — продължи Болтън, вторачен в държавния секретар. Подобно на всички останали в помещението, последният усещаше, че му остава малко време на поста, и затова си държеше езика зад зъбите. — Искам веднага да се подготви анализ на заплахите и в него да се включи и вероятното им влияние в космоса. Космосът е жизненоважен за защитата на Съединените щати и за да няма недоразумения, докато аз съм в Белия дом, ние ще го контролираме. Всяка заплаха срещу нашите сателити първо ще бъде отстранявана, а после ще задаваме въпроси. — Болтън огледа залата, готов да се изправи срещу всеки, който посмее да не се съгласи с него.

Китай вече бе дал предупредителен изстрел срещу космическата програма на САЩ, когато изстреля четиридесеттонната балистична ракета КТ-2 и унищожи един от своите сателити на осемстотин и шестдесет километра височина над Сичанг, големия космодрум в крайната южна част на страната. Остаряващият метеорологичен сателит Фън Юн беше с изтекъл срок на годност, но не беше там работата. Китай проучваше много внимателно уязвимостта на американските спътници. Големите сателити на САЩ се използваха за безброй секретни задачи и бяха жизненоважни за навигацията с джипиес при насочването на „умните“ бомби, както и за всякакво проследяване, наредено от президента и неговите военни.

— Един от моите предшественици имаше мъдростта да подпише заповед, с която забрани на нашите врагове да използват космоса — изръмжа президентът Болтън. — Ние ще продължим да защитаваме правото си да не позволяваме достъп до космоса на всяка страна, която има, макар и малко враждебно отношение към нас, а това включва и китайците.

Тъй като не искаше да рискува разговорът му с Ричард Халиуел да стане обществено достояние, президентът реши да се срещне с него по-късно тази вечер в още свободната вицепрезидентска резиденция на Обсерватори Съркъл №9. Строго охраняваната господарска къща от деветнадесети век до Флотската обсерватория във Вашингтон се извисяваше над Масачузетс авеню.

— Господин президент, моите поздравления — каза очевидно неискрено Ричард Халиуел, когато двамата мъже се настаниха в креслата си в уютната библиотека на първия етаж. — Ще ми се да се бяхме срещнали при по-весели обстоятелства.

Президентът Болтън отпи глътка, преди да отговори.

— Ричард, смяташ ли да се кандидатираш? — попита той направо.

Халиуел се усмихна иронично.

— Още не съм решил, господин президент — излъга той, — но бъдете уверен, че първи ще научите.

— Само ще си загубиш времето — предупреди го Болтън, — така че си помисли добре. Нещо по-важно. Докъде стигнахме с изследванията на комбинирания вирус от ебола и шарка?