Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

„Еър Форс 1“, алфата сред самолетите на този свят и символът на престижа и могъществото на Съединените щати на Америка, бе преминал точката, когато полетът можеше да бъде прекъснат.

— V две… — отчете по завъртялата се скала помощникът. Алфата се беше завъртяла за първи път.

Ахмад Рахман погледна нервно надясно. Сега войниците бяха само на стотина метра от позицията им. Един-двама от тях в нарушение на заповедта се обърнаха да гледат как излита президентският самолет.

— Не стреляйте, докато не ви кажа — каза Ахмад толкова високо, колкото посмя.

Бяха се упражнявали много пъти за този миг, но той почувства как сърцето му блъска, докато наблюдаваше приближаването на „Еър Форс 1“. Това беше моментът на най-голяма уязвимост за всеки самолет. Голямата машина се движеше толкова бавно, та човек можеше да си помисли, че ще падне. Ахмад трябваше да потисне желанието си да стреля веднага.

Той изчака, докато самолетът мина тромаво покрай тях.

— Аллах акбар! Едно, две, три, огън! — отброи той.

Трите модерни ракети с топлинно насочване излетяха от пусковите тръби и миг по-късно двигателите им заработиха.

Високият звук в слушалките на „Еър Форс 1“ изпрати студени тръпки по гърбовете на пилотите, защото сензорът за ракетна атака започна да примигва на таблото. За разлика от обикновените боинги 747 президентският беше оборудван с най-съвременна защита от ракети, а екипажът бе обучен точно за подобен случай. Полковникът от военновъздушните сили Майк Мънро реагира на мига и бутна ключето, за да задейства лъч от модулирана инфрачервена енергия, предназначен да поеме наближаващата ракета и да я обезвреди.

— Топлинни примамки! — нареди той спокойно.

— Пуснати.

— Метални ленти.

— Пуснати.

Сложната система за противовъздушна защита на „Еър Форс 1“ може би щеше да е достатъчна, ако самолетът не летеше толкова ниско и ако ракетите не бяха три, а една или най-много две. Едната от тях беше объркана от инфрачервената защита на самолета, а втората — от внезапната поява на топлинните примамки. И двете пропуснаха целта и избухнаха на около километър над военен полигон, разположен на север от летището. Първата ракета обаче стигна до вътрешния двигател на левия борд на самолета и го взриви в ослепително кълбо пламъци.

Майк Мънро отчаяно се опитваше да възстанови контрола над улучения самолет, но с почти напълно отнесено ляво крило тежкият боинг 747 се килна назад и се понесе спираловидно надолу.

Зареденият с гориво „Еър Форс 1“ се стовари на земята под ъгъл от четиридесет и пет градуса и избухна в опустошителни пламъци.

Лицата на участвалите в церемонията по изпращането станаха пепеляви. Дебел стълб дим се издигаше от северната част на летището, пожарните летяха към подходите за района. Огнеборците бързаха с мрачни лица, защото знаеха какво ще намерят. Милиарди хора щяха да гледат по телевизията безкрайното повторение на кадрите с дебелия стълб дим, издигащ се над евкалиптовите дървета.

Овалният кабинет, Белият дом, Вашингтон, окръг Колумбия

Ден след като кадрите, шокирали Америка, бяха показани по цял свят, ги последва съвсем различна картина, която накара арабските и мюсюлманските общности да потръпнат. Както вицепрезидентът Линдън Джонсън след убийството на президента Кенеди, така и вицепрезидентът Болтън повтаряше думите на президентската клетва след председателя на Върховния съд:

— Аз, Уилям Чарлс Болтън, се кълна тържествено… че честно ще изпълнявам задълженията на президент на Съединените американски щати… И с всички сили ще спазвам, предпазвам и защитавам конституцията на Съединените щати… да ми помага Бог.

— Успех — пожела председателят на Върховния съд.

За разлика от нормалното встъпване в длъжност, което ставаше на стъпалата на Капитолия, сега нямаше оркестър, а ръкоплясканията на малката група присъстващи в Овалния кабинет бяха вяли. Веднага щом те се разпръснаха, новият президент се настани на стола зад писалището.

— Сега ще покажем на мюсюлманите и жълтите кой е шефът — измърмори той, недоволен, че причината да получи поста бе смъртта на президента. Не, той не скърбеше за бившия си началник. Винаги беше смятал, че президентът Харисън е слаб и нерешителен. Просто предпочиташе сам да беше спечелил изборите. — Нека видим дали тия педали от Капитолия ще критикуват войната в Ирак — каза си той.

— Искам информация докъде сме стигнали с назначаването на вицепрезидент — нареди президентът, след като повика в Овалния кабинет правния съветник на Белия дом и Дан Еспозито.