Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

В далечния ляв ъгъл на терена се издигаше друга мръсна сграда, която подслоняваше административните помещения. Повечето от работниците бяха китайци, включително управителят на фермата, Пън Ю, нисък, жесток и много подкупен селянин, който работеше в мечи ферми, откакто бе напуснал училище на десетгодишна възраст. Днес служителите бяха освободени, а сградата беше заета от десетима от най-добрите хора на Кадир. На тях бе поверено организирането на екипите, които щяха да пуснат смъртоносния вирус ебола-шарка във вентилационните системи на десетина ключови сгради в Пекин. Оставаше хората да бъдат ваксинирани. Това щеше да бъде направено след пристигането на ваксината и шишенцата с вируса.

— Надявам спал добре, господин Флид — каза Пън Ю на развален английски, когато срещна арабина пред жилищната сграда.

— Благодаря, да. Кога за последен път изпратихме на генерал Хо меча жлъчка?

— Отдавна. Иска още?

Ал Фалид кимна.

— Погрижи се шофьорът да получи пакет в лед, преди да тръгне утре сутринта. Може лично да го достави. И гледай да е от млада мечка.

Пън Ю тръгна към вонящата сграда, където от години стояха затворени мечките, взе един тъп нож и катетър и се върна в помещението с клетките. Без да обръща внимание на дълбоките стенания на по-възрастните животни, Пън Ю прекара тънко въже през предните и задните крака на най-младата мечка и го завърза за клетката.

— Това е типична система за кондициониране на въздуха — обясни Ал Фалид на младите уйгури, събрани около голяма маса в задната част на жилищната сграда. — Веществото ще дойде в такива шишенца — каза той и повдигна шишенце с оцветена в розово вода. — Нашите хора трябва да бъдат обучени как да си осигурят достъп до тръбите на системата в съответната сграда. Ще ви бъде дадена поредица от дати, на които можете да нанесете удара. Като изключим летището, не е важно кой ден ще изберете за останалите обекти — добави, докато гледаше към водача на групата, определена за пекинския хотел „Капитол Интернешънъл“. — Летището трябва да бъде нападнато в три поредни дни в началото на игрите, за да се постигне максимален резултат.

Внезапно инструктажът беше прекъснат от пронизителния вой на най-младата мечка. Болезнените й писъци се понесоха нагоре по хълма, докато Пън Ю атакуваше корема й с тъпия нож.

Канбера

Посещението на президента на Съединените щати беше отразено възможно най-широко в националните медии. Въпреки че протестите срещу участието на Австралия в катастрофата, в каквато се бе превърнала инвазията в Ирак, бяха сред най-големите в историята на страната, възмутените граждани бяха държани настрана от упорития президент Харисън и инатливия министър-председател, които в момента провеждаха последен обмен на мнения преди края на визитата.

Ахмад Рахман видя патрула, който навлезе в боровата гора петстотин метра по-надолу от неговото скривалище над лозето, и замръзна. Следеше войниците с бинокъла си, докато изчезнаха от погледа му. Когато се обърна към другите двама членове на клетката, направи знак с палец надолу — сигнал за врагове. Командосите се изкачваха по хълма към мястото, където бяха членовете на клетката.

Клетката на „Ал Кайда“ беше на позиция от три дни и когато първите лъчи на слънцето огряха евкалиптовите дървета по източните хълмове, Ахмад Рахман провери камуфлажа около скривалището и грижливо смени всички увехнали евкалиптови клонки. Пукнатината в скалите над лозето не беше дълбока, но достатъчна да побере тях тримата заедно с ракетите „Стингър“, донесени преди Ахмад да прецени, че районът ще бъде претърсен, за да се осигури безопасността на президента Харисън.

При по-раншните си разузнавателни походи Ахмад осъзна, че проблемът, пред който бяха изправени войниците, заели се да защитават президента, беше всъщност географски. Като се изключи новото строителство около летището на Канбера и удължаването и укрепването на писта 35, този район на летището не се бе променил много от април 1940 година, когато от тогавашната малка военновъздушна база излитаха и кацаха самолети DC-3. По откритите полета все още пасяха коне и добитък, а цялото летище беше заобиколено от гъсто залесени хълмове и планини. За да се претърси щателно толкова голям район, щяха да са нужни много повече войници от отделените за кратката двадесет и четири часова визита. Ахмад беше взел предвид и това. Предишния ден един патрул беше минал на сто метра от скривалището им, но не стигна до тях. А сега се появи още един.