Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

Апелът на премиера не беше послушан. Докато всички телевизии и радиостанции предаваха нещастието на живо, новината за „мръсните“ бомби се разнесе из града със скоростта на светлината. Безшумен, невидим убиец се криеше във въздуха и лондончани, които иначе са стоици, се уплашиха. Ужасът беше съвсем явен. Хората се втурнаха по улиците, препълниха спирките на метрото и се блъскаха, за да се качат в автобусите. Минералната вода изчезна от рафтовете на супермаркетите, докато паниката постепенно обхващаше цялата страна. Акциите на Лондонската стокова борса рухнаха.

Моника Спалдинг беше видимо потресена, когато се обърна към своя колега.

— Ефрам, значи имаме непотвърдени сведения, че същото се е случило и в Австралия?

— Моника, това все повече започва да прилича на координирана атака срещу целия свят — отговори Ефрам, докато се обръщаше към камерата. — Сега ще се прехвърлим в Бризбейн, Австралия, където има информация за още експлозии. Кимбърли, какви са новините при теб?

Смуглото лице на Ефрам се смени с това на младата репортерка на Си Ен Ен, застанала до река Бризбейн.

— Точно така, Ефрам. Тук станаха общо три експлозии. Две на покрива на постройки в центъра на града, а третата — в китайското консулство на деветия етаж на сграда на Адълейд стрийт. — Лицето на репортерката изчезна и се появи картина на хора, които тичаха към спирката на метрото на Рома стрийт, а на заден план проблясваха синьо-червените светлини на безброй линейки, патрулки и пожарни коли. Следващ кадър показа тълпа, наредена на опашка пред най-голямата болница в града. Някои от хората плачеха, други повръщаха, трети бяха изпаднали в истерия. Картината се смени със сцени от парламента в Канбера и министър-председателя, който явно беше объркан.

— Евакуацията на Бризбейн е само предпазна мярка — заяви той в отговор на журналистически въпрос от препълнената зала за пресконференции.

— Знае ли се как са се добрали до водоснабдяването на града? — попита друг репортер.

— Мишел, точно сега не ми се иска да правя предположения. Важното е, че предприемаме незабавни мерки, за да осигурим безопасността на хората от Бризбейн. После, преди да правим заключения, ще разследваме щателно случилото се.

— Господин премиер, няма ли да признаете, че в резултат на войната в Ирак сега сме много по-застрашена мишена? Халид Кадир иска да преговаря. Не трябва ли поне да се срещнем с него? — провикна се друг от журналистите.

— Ние не преговаряме с терористи и сега не е моментът да се бяга от места като Ирак — ядосано отговори министър-председателят, затвори папката си и приключи с пресконференцията.

На екрана отново се появи репортерката на Си Ен Ен, застанала до река Бризбейн.

— След нападенията с радиоактивни бомби и отравянето на водоснабдяването в Лондон, Сан Франциско и Бризбейн, градове в държавите, които първи нахлуха в Ирак, може да се каже, че това е последното предупреждение на Халид Кадир. А атаките срещу трите китайски посолства и консулства са предупреждение и срещу страната, която се готви да домакинства първата си олимпиада. Ефрам?

— Благодаря, Кимбърли — отговори Ефрам и камерата се измести към Моника Спалдинг.

— Наш гост в студиото е професор Едуард Бартън, професор по ядрена медицина в университета „Джон Хопкинс“. Професор Бартън, благодаря ви, че приехте поканата.

— Удоволствието е мое, Моника.

— Професоре, видяхме по-раншния репортаж от Сан Франциско за смъртта на рибките в пречиствателната станция на Милбрей. Колко голяма е опасността от радиация в подаваната за района около залива вода?

— Моника, това зависи от силата на радиацията. Изглежда, няма съмнение, че водоснабдяването на Сан Франциско е било замърсено с цезиев хлорид. Същото важи и за Лондон и Бризбейн. Знаем, че цезиевият хлорид е едно от най-лесно разтворимите във вода радиоактивни вещества в света. Ще е нужно значително количество от тази „пудра“, за да подейства и извън района около самата пречиствателна станция.

— Професоре, някои от служителите в станцията постъпиха в болница и като се има предвид, че Лондон и Бризбейн са покрити и с радиоактивен облак, проблемът за тези страни явно е много голям. Каква е действителната опасност от заразяване?

— Зависи от дозата, която човек е получил, но от гама-радиацията на цезиев хлорид 137 телесните клетки или най-малко атомите, от които те са съставени, получават електрически заряд. Нашите левкоцити, които се борят с инфекциите, и епителните клетки в червата са особено уязвими. Хората ще усетят симптомите, за които вече стана дума в репортажите от пострадалите градове: гадене, повръщане, диария и обезводняване. Можем да очакваме, че по-тежките случаи и за съжаление в тази категория могат да се окажат хиляди или може би десетки хиляди, ще развият още симптоми, като сърцебиене, вътрешни кръвоизливи, потъмняване на кожата, косопад, задъхване. Ако облъчването е тежко, а с това имам предвид над десет сиверта или джаула на килограм, смъртта може да настъпи за няколко дни.