Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

— Професоре, получилите по-малка доза трябва ли да се страхуват от дълготрайното въздействие?

— За съжаление, да. Сигурен съм, че повечето от нас си спомнят избухването на руския ядрен реактор в Чернобил, Украйна, през 1986 г. В Украйна вече се наблюдава значително нарастване на раковите заболявания. Както и в граничещите с нея Беларус и Русия. Дълготрайното въздействие още се усеща, защото последствията от излагане на повишена радиация обикновено се проявяват около десет години след произшествието.

— Професоре, благодаря, че бяхте с нас в този труден час.

Ал Фалид прекъсна репортажа, който гледаше на компютъра в своя кабинет.

— Слава на Аллах, Всемилостивия и Милосърдния! — прошепна той.

„Мръсните“ бомби бяха нищо в сравнение с това, което беше организирал за Пекин, а пребиваването на безразсъдния президент Болтън в Белия дом му даваше увереност, че преговори няма да има. Най-сетне ислямът ще заеме полагащото му се по право място в света. Той насочи мислите си към окончателното решение и ваксината, от която щеше да има нужда „Ал Кайда“, за да опази организацията. Време беше да се срещне с Едуард Долински и да провери докъде е стигнал.

Лабораториите на „Халиуел“, Атланта

Когато размерите на най-тежките нападения срещу Запада от 11 септември насам станаха ясни, за хората в Съединените щати, Великобритания и Австралия „годината на китайската олимпиада и на най-великите игри досега“ започна в атмосфера на страх и мрачни предчувствия. Но страхът обхвана не само западния свят. Посланията на Халид Кадир и нападенията срещу китайските посолства и консулства по света не останаха незабелязани в Пекин.

В по-голямата си част централните делови райони на Лондон, Сан Франциско и Бризбейн още пустееха, а властите се мъчеха да обеззаразят десетки хиляди квадратни метри офис площи, гари и автобусни спирки, паркове, хотели, плувни басейни и обществени сгради. Хиляди хора все още нямаха доверие на водоснабдяването, туризмът вече не съществуваше, а десетки хиляди останаха без работа. Загубите на борсите заплашваха света с рецесия и доверието в икономиката беше най-ниското от 1929 година насам.

В Сидни изгорялата коруба на „Оушън Венчърър“ се превърна в зловещ паметник на първото предупреждение на Кадир. Правителството мъдро заряза първоначалното замазване „можеше да се окаже много по-лошо, ако не беше храбростта на командосите“ и се съсредоточи върху усилията да изправи пострадалия град отново на крака. В месеците след нападението напредъкът беше болезнено бавен. Голямата горещина от пожара на танкера бе предизвикала тежки структурни повреди по моста и инженерите не бяха склонни да посочат точна дата за повторното му отваряне. Положението с тунелите беше по-добро и специалистите бяха сигурни, че ще успеят да заменят повредените пръстени, но ремонтът щеше да отнеме време и двата тунела под пристанището останаха затворени, както и Е5 под река Кукс. Влаковете на метрото се движеха, но само по едната или другата страна на пристанището и правителството беше наело толкова допълнителни фериботи, колкото пристанището можеше да побере. Бизнесът беше изпаднал в колапс и хиляди хора останаха без препитание. А положението щеше да се влоши след обръщението на президента за състоянието на нацията, което щеше да взриви арабските, мюсюлманските и западните общества. Проповедници като преподобния Джери Бъфет и други християнски водачи предупреждаваха милионите свои последователи за наближаващия Армагедон. Армагедон, който тайничко се организираше точно под носовете им.

Д-р Едуард Долински пъхна първо единия, а после и втория ключ в бравата на специално конструирания трезор в „Халиуел“. Това беше нарушение на процедурните правила, което никога не би могло да се случи в ЦКЗ. Трябваше да има гаранция, че никой учен бандит не може да се добере до патогени, за които не съществува лекарство. Това беше причината ЦКЗ да изисква присъствието на двама учени, за да се получи достъп до трезора с едрата шарка.

Имран и Кейт помогнаха на Долински с количките от неръждаема стомана. Кейт си сложи изолираща ръкавица над тази от предпазния костюм, отвори фризера и отстъпи назад, когато парата от течния азот изригна от вътрешността и се разстла около ботушите й и колелата на количката. В „Халиуел“ филовирусът ебола се държеше на една и съща количка с едрата шарка. В ЦКЗ имаше строг правилник — за по-голяма безопасност двата вируса се съхраняваха поотделно.