Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

Кейт забеляза загриженото лице на Имран, докато наблюдаваха грузинския вирусолог. Нямаше съмнение, че Едуард Долински бе свършил значителна работа по свързването на по-малко заразния, но по-смъртоносен РНК вирус ебола с по-лесната за предаване, но не толкова смъртоносна едра шарка. Обаче при едрата шарка от вида индия-1 деветдесет процента от заразените вероятно щяха да умрат.

От лявата страна на Долински Имран бе сложил стъклениците с посевки на едра шарка, които стояха в специално конструирана водна баня, поддържаща постоянна температура от 37°С, същата като на човешкото тяло. Долински внимателно извади една от тях и я вдигна срещу работната лампа, за да провери дали течността се е размразила напълно.

Кейт неволно потрепери. Всеки път, когато наблюдаваше накъдрените куршумообразни вируси на шарката под електронния микроскоп или боравеше с тях в блещукащата им бледорозова супа, тя все си мислеше, че само една стъкленица стига, за да изтрие Ню Йорк от лицето на земята. От лявата страна на Долински стоеше друга водна баня с температура 37°С, която беше размразила стъклениците, съдържащи още по-смъртоносните и приличащи на спагети нишки на ебола. В центъра на работната маса Кейт бе наредила редици пластмасови многогнездови предметни стъкла, а до тях малки черни бутилки, извадени от един обикновен кухненски хладилник. Вътре в бутилчиците се съхраняваха микроскопичните ензими, свързващи парченца от ДНК с двойната нишка на едрата шарка и ензимите за обратна транскрипция, които можеха да синтезират ДНК от вируса на ебола, който пък имаше само една нишка. Кейт отново потрепери. Това беше сложен процес, който не можеше да се види с просто око. А през последните месеци Долински произвеждаше шишенце след шишенце, пълни с ебола-шарка. Създаден от човека вирус, много по-смъртоносен от който и да е патоген, срещан в природата. Тук, в лабораториите на „Халиуел“, и с парите на американските данъкоплатци самотната нишка се беше сплела със своя двойник.

Ал Фалид и Долински знаеха, че още от деня на неговото влизане в страната ФБР следеше отблизо грузинския учен. Наблюдението по принцип изискваше доста хора, но тъй като Долински никога не излизаше, то беше заменено с подслушване на жилището му. Въпреки това Ал Фалид не посмя да рискува. Единственото място, където ученият можеше да се движи свободно, бяха лабораториите „Халиуел“ и щом той получи разрешението си за пребиваване в сградата, Ал Фалид се срещна с него в тих, празен кабинет.

— Амон, програмата се движи по разписание — увери го грузинецът. — Лабораторните ресурси са първокласни и аз успях да преодолея последните технически пречки и да комбинирам ебола с едрата шарка. Новият вирус беше тестван върху няколко шимпанзета и… как казват тук… резултатите бяха впечатляващи — заяви Долински с бледа усмивка. — По-важното е, че имам напредък с ваксината и няколко шимпанзета вече показват имунитет, а този вирус е много по-смъртоносен от ебола и едрата шарка поотделно. Щом бъде освободен, освен ако не е в малък район, където може да бъде ограничен, той ще убие стотици милиони хора.

Долински нямаше как да знае, че мишена са олимпийските игри, а когато зловещото предназначение на неговите изследвания му станеше ясно, щеше да бъде твърде късно.

Белият дом, Вашингтон, окръг Колумбия

Сержантът на Конгреса на САЩ 50 50 Служител, натоварен с опазване на реда, спазване на протокола и административни отговорности. — Б.пр. прочисти гърлото си.

— Господин председател, президентът на Съединените американски щати!

Сенаторите и конгресмените станаха на крака и започнаха да ръкопляскат, докато президентът Болтън крачеше надолу по пътеката между банките към подиума на председателя.

— Съграждани мои — започна президентът, — днес сме изправени пред най-голямата заплаха за нашата свобода след японското нападение срещу Пърл Харбър. Тогава японците направиха сериозна грешка, същата, която сториха и мюсюлманските фундаменталисти с нападението срещу Сан Франциско, Лондон и Австралия. Убийството на нашия президент е смъртоносна грешка. Страната ни вече е на бойна нога и утре аз ще мобилизирам Националната гвардия и ще въведа наново военната повинност за всички годни мъже и жени от осемнадесет до двадесет и шест години.

От галерията се чуха ахкания, но републиканците се изправиха на крака и започнаха да ръкопляскат. Президентът Болтън огледа смръщено останалите седнали по местата си и когато аплодисментите позаглъхнаха, продължи речта си.