Крис Картър - Скулптора

Гарсия цял ден проверява аптеки и фармацевти. Никой не беше продал рецепта с трите лекарства, използвани от убиеца, за да забавят сърдечния ритъм на Дерек Никълсън. Карлос установи, че проблемът е, че тези лекарства могат да се получат безпроблемно от нелегални магазини в интернет.

Хънтър погледна часовника си. Ставаше късно. Той се изправи и за стотен път се приближи до скулптурата.

— Карлос, в теб ли е цифровият фотоапарат?

— Да. — Гарсия издърпа най-горното чекмедже на бюрото си и извади супертънък фотоапарат с големината на мобилен телефон. — Защо?

— Не знам. Искам да снимам това нещо от различни ъгли. — Робърт кимна към скулптурата. — Ще видя дали ще разбера нещо.

— Не си убеден от думите на експерта, а?

— Може би той е прав и убиецът наистина е толкова заблуден, че се мисли за Господ. В края на краищата, не Господ, а той е решил да сложи край на живота на Дерек Никълсън. И тази сила е умопомрачителна, и е трудно да се справиш с нея. Но продължавам да мисля, че пропускаме нещо някъде. Проблемът е, че колкото повече гледам това нещо, толкова по-малко смисъл има. Може би окото на фотоапарата ще помогне.

— Смятам, че си струва да опитаме — съгласи се Гарсия и се приближи до таблото.

— Добре, да започнем оттук. — Хънтър посочи място точно пред скулптурата. — Да направим три снимки: една — от горе на долу, друга — на едно ниво и третата — от клекнало положение отдолу нагоре. След това пристъпи една крачка вляво и направи същото. Обиколи я цялата.

Карлос започна да щрака. Блясъкът на светкавицата осветяваше стаята на всеки няколко секунди.

Алис трепна твърде рязко на бюрото си.

Робърт забеляза това.

— Добре ли си?

Тя не отговори.

— Алис, добре ли си? — настоя Хънтър.

— Да. Светкавиците на фотоапарата ме дразнят малко.

Робърт видя, че е по-сериозно. Алис изглеждаше нервна, но той реши да не пита повече.

Гарсия беше направил седемнайсет снимки, когато Хънтър видя нещо, което го накара да затаи дъх и да потрепери.

— Спри — извика той и вдигна ръка.

Алис го погледна.

Карлос престана да щрака.

— Не мърдай — добави Робърт. — Направи още една снимка точно от това положение. Не мърдай нито сантиметър.

— Какво… Защо?

— Снимай пак, Карлос. Имай ми доверие.

— Добре. — Гарсия направи още една снимка.

Сърцето на Хънтър се сви.

— Не може да бъде — промълви той.

Алис стана и се приближи до тях.

— Още една, Карлос.

Гарсия насочи фотоапарата към скулптурата и щракна.

— Исусе!

— Какво става, Робърт?

Той погледна партньора си.

— Мисля, че току-що разбрах какво иска да ни каже със скулптурата убиецът.

Клепачите на Андрю Насхорн се повдигнаха бавно, когато събра всичката си сила, за да ги отвори. Светлина опари очите му като зашеметяваща граната, въпреки че стаята беше осветена само от свещи. Не можа да различи никакви очертания. Всичко представляваше едно огромно размазано петно.

Устата му беше пресъхнала. Той се закашля и болката в челюстта стегна главата му като в менгеме, и я изпълни с такова напрежение, та му се стори, че ще се пръсне. Беше толкова обезводнен, че устните му се бяха напукали. За да получи слюнка, допря върха на езика си в небцето, както правеше, когато беше малък. Не беше забравил как да го прави и бе възнаграден с няколко капки. Когато стигнаха до гърлото му, Насхорн имаше чувството, че преглъща натрошени стъкла. Отново се закашля, този път отчаяно и сухо, и болката в гърлото и челюстта му експлодира. Клепачите му потрепнаха и той си помисли, че ще припадне, но нещо дълбоко в него му каза, че ако изгуби съзнание, никога вече няма да отвори очи.

Бореше се с болката с всички сили и някак съумя да остане в съзнание.

Боже, колко беше жаден! Никога не се беше чувствал толкова немощен и лишен от енергия.

Андрю нямаше представа от колко време е буден, но най-после нещата започнаха да се фокусират. Той видя очертанията на малка пластмасова маса с два стола и пейка с формата на буквата „L“, вградена в стената в ъгъла. Две стари и смачкани възглавници служеха за облегалки.

— Ъъъ… — беше единственият звук, който успя да издаде от болката в счупената си челюст. Познаваше мястото много добре. Намираше се в своята платноходка.

Опита се да помръдне, но не можа. Ръцете и краката му не реагираха. Изобщо не чувстваше тялото си.

В него се надигна отчаяна паника. Положи усилия да се съсредоточи и да потърси усещане другаде — в пръстите, дланите, раменете, стъпалата, торса.