Крис Картър - Скулптора

— Благодаря, доктор Лав, но съм си добре така.

— Знам. Виждал съм как те гледат жените. — Всеки път, когато барманката минеше покрай тях, очите й се задържаха на Робърт. И двамата детективи бяха забелязали това. — Нямаш проблеми в това отношение. И знам, че се забавляваш, но някога не си ли искал да прекараш повече време от една нощ в леглото с някоя жена?

Хънтър пак го погледна учудено.

— Виж, не ме разбирай погрешно. Не се опитвам да те сватосвам. Не ме бива за това, а и личният ти живот не е моя работа. Само предлагам да поканиш Алис на питие. Да я опознаеш извън работната среда, която, бих добавил, е пълна със снимки на мъртъвци. Кой знае? Може да си допаднете.

Робърт завъртя чашата си.

— Искаш ли да чуеш нещо забавно? — попита той. — Ние се познаваме отпреди.

— Кой? Ти и Алис?

Хънтър кимна.

— Какво? Наистина ли?

— Да.

— Откъде?

Робърт му разказа.

— Брей, какво съвпадение. И тя е била вундеркинд като теб. Боже, сега се чувствам като пълен тъпак сред вас!

Хънтър се усмихна и допи уискито си. Карлос последва примера му.

— Не искам да говорим за разследването — каза Гарсия, — защото съм готов да се прибера у дома, но искаш ли да чуеш нещо смешно? Мразя куклите на конци, включително тези от сенки, откакто бях малък.

— Сериозно?

— Знам, че е глупаво, но винаги съм мислел, че в тях има нещо зловещо. Нищо не ме плашеше повече от театър на сенките. А учителят ми в пети клас ни караше да представяме пиеса с кукли всеки проклет месец. Аз или движех куклите, или седях с останалите от класа и гледах. — Карлос се засмя смутено. — Кой знае? Може убиецът да е учителят ми и да е дошъл да ме тормози.

Робърт се усмихна и стана, готов да си тръгне.

— Де да беше така. Това много би улеснило нещата.

Хънтър се чувстваше толкова уморен, че безсънието едва ли щеше да го, държи буден тази нощ. Върна се в апартамента си, отново си взе горещ душ и си наля уиски. Питието действаше по-добре на главоболието и уморените му мускули от всяко лекарство, за което се сещаше.

Той се отправи към дивана, без да запали лампите във всекидневната. Не беше необходимо да вижда избелелите тапети, протрития килим или различните по стил мебели.

Не си спомняше кога за последен път гледа телевизия. Определено не беше любител на телевизията, но знаеше, че се нуждае от нещо, което да занимава съзнанието му, колкото и да е банално. Нещо, което да не позволи на мислите му да се върнат към разследването. Поне една нощ искаше да се откъсне от случая. Въпреки че обичаше да чете, книгите възбуждаха мозъка му, докато телевизията го притъпяваше.

Той превъртя каналите, търсейки спорт или анимационни филми, но без кабелна или сателитна телевизия изборът беше ограничен. Накрая се задоволи с повторение на някакво старо шоу на Световната федерация по борба. Беше забавно, но не толкова, че да попречи на съня да надделее. Тялото и съзнанието му лека–полека се отказаха от борбата и се отпуснаха в неспокоен сън.

И не след дълго започнаха кошмарите. Прииждаха на талази — празна стая, голи тухлени стени, слаба крушка, окачена на жица в средата на тавана, тъмни ъгли. Всичко беше толкова ярко, че Хънтър сякаш долавяше миризмата — влага, мухъл, смрад на пот, повърнато и кръв. В съня си той беше само зрител и наблюдаваше какво става пред очите му, без да може да се намеси.

Първо видя Гарсия, който лежеше в безсъзнание върху мръсна метална маса, а някой бавно го разчленяваше с кухненски нож. Колкото и да се опитваше, не можа да види лицето на нападателя.

След миг жертвата на металната маса се смени. Карлос изчезна. Този път безликият убиец използваше ножа върху Ана, съпругата на Гарсия. Ужасените й писъци отекваха в стаята.

Хънтър се размърда неспокойно.

Сцената отново се промени.

Този път жертвата беше Алис Бомонт и разчленяването започна отново. Подът на стаята беше облян в кръв. Робърт безпомощно гледаше как като във филм на ужасите колят пред очите му хора, които познава и обича.

След няколко минути убиецът започна да използва частите от телата като пластилин и да извайва гротескни, безформени скулптури. Хънтър чуваше оживения му смях, като на дете, което чудесно се забавлява с новите си играчки.

Робърт изведнъж отвори очи, сякаш някой го разтърси и събуди. Челото и вратът му бяха облени в студена пот. Още беше във всекидневната и телевизорът беше включен и вървеше някакъв черно–бял филм. Все още под влияние на кошмара Хънтър си спомни нещо, което Гарсия беше казал в бара, и мозъкът му веднага направи безумна връзка.