Майкъл Ридпат - Борсови игри

— Чудесно — казах аз. — Значи до утре сутринта.

Дотук добре. Сега беше наред Клер. Както и очаквах, с нея нямаше никакви проблеми, изгаряше от желание да помогне. При Дени се оказа доста по-трудно. Добре съзнавах, че искам много от него. Щеше да му се наложи да свърши много юридическа работа, за която, в случай че нищо не излезеше от плана ни, нямаше да получи и пукнат долар. Не мислех, че това, което се канехме да направим, е в действителност незаконно, макар и да беше доста съмнително. Разговаряхме близо час и половина преди Дени за мое най-голямо облекчение да склони.

А сега наред беше едно обаждане, което направих с голямо удоволствие. Набрах един номер в Лас Вегас.

— Офисът на мистър Ъруин Пайпър — обади се секретарката му. Гласът й излъчваше финес, учтивост и авторитетност.

Помолих да ме свържат с мистър Пайпър.

— Мистър Пайпър в момента отсъства. Бихте ли оставили съобщение?

Знаех, че достъпът до него няма да е от най-лесните, и затова бях обмислил съобщението си предварително.

— Разбира се. Предайте му, че е звънил Пол Мъри. Кажете му, че ако до два часа не ми се обади, ще позвъня в Комисията по хазарта на щата Невада, за да обсъдя сделката на мистър Пайпър с облигациите на американската компания „Джипсъм“ посредством неговата лихтенщайнска банка.

Не беше кой знае колко хитроумно, но имаше ефект. Само след десет минути Пайпър ми телефонира. Не повторих заплахата си — не беше необходимо. Помолих го учтиво да ми окаже съдействие. Обясних му защо това е в негов интерес, като му казах, че помогне ли на мен, помага и на себе си. Обясних му какво искам да направи.

Реакцията му ме изненада. Той дори прояви ентусиазъм.

— Разбира се, защо не? — каза Пайпър. — Положих много усилия сделката с „Таити“ да е изчистена от всякакви неясноти, и сега за малко тая история с „Тремънт Капитал“ да съсипе всичко, съградено от мен. Направо ще ми е приятно да го направя. И без това планирах да идвам скоро в Англия. А и не е зле вече да се изясним и повече да не ми дишаш във врата.

Уверих го, че ще забравя всичко, което съм научил за него. Обсъждахме датите и подробностите няколко минути и после се сбогувахме.

Позвъних на Кеш.

— Как се справи? — запита той.

— Всички искат да помогнат. А Пайпър дори изпита възторг, като чу предложението ми — казах аз. — Мисля, че намерих компанията, която ни трябва. — Казах му името й. — Можеш ли да разбереш как се търгува? Кой притежава облигациите, дали има агенти по продажбите, ще се излиза ли пазара в близките няколко дни, неща от тоя род.

— Окей. Ще ти се обадя.

Беше ми приятно пак да облека костюм. Усещах се напрегнат, но готов. Стигнах сградата на банката и взех асансьора до двайсетия етаж.

Малкият борсов салон замръзна при появата ми. Джеф, Роб, Гордън и Карън се втренчиха в мен за няколко секунди, после пак забиха глави в бюрата си. Хамилтън изобщо не ме забеляза. На бюрото на Деби седеше млад мъж с очила. Заместникът й. Зарадвах се, че Хамилтън още не е успял да намери заместник и на мен.

Прекрачих прага.

— Добро утро на всички — изрекох високо. Няколко души измърмориха полугласно приветствията си. — Здравей, Карън, липсвах ли ти? — извиках към другия край на залата. Тя се усмихна. Хубаво е когато поне един човек ти се радва.

Продължих и се запознах с младия мъж на бюрото на Деби. Представи ми се като Стюарт.

— Казвам се Пол. Работя във фирмата — казах аз.

С крайчеца на окото си зърнах Джеф да се вцепенява. Стюарт се обърка съвсем и избъбри нещо неясно. Знаеше отлично кой съм. Разкъсваше се между естествената си учтивост и нежеланието да го видят да общува с престъпник.

Хамилтън приключи с телефонния разговор и дойде при мен. Беше достатъчно дружелюбен — разбира се, според собствените му стандарти.

— Добро утро, Пол. Радвам се да те видя пак сред нас. Можеш да седнеш на старото си бюро. — Думата „старо“ проряза слуха ми. — Но при две основни условия. Не бих искал да разбера, че имаш каквито и да било контакти с пазара, докато си в офиса ни, така че не отговаряй на никакви телефони и не се обаждай на никакви агенти по продажбите.

— Имаш ли нещо против, ако се обаждам до агенциите за наемане на работа?

— Не, нямам. — Той пусна няколко документа върху бюрото ми. — Това са две регионални банки в САЩ, които бих искал да разгледаш. Току-що им свалиха ценните книжа до ниво втори клас ВВВ и облигациите им носят доход почти 12 процента. Бих искал да закупя известно количество, ако са безопасни.